— Не мога да чета — каза тя. — Не зная как — изсмя се налудничаво. — Плаши ме тукашната храна. Мисля, че наоколо има шпиони. Ще сложат разни неща в храната. Отвратителни неща. И отрова. Или натрошено стъкло — отново последва кикот.
Хари сложи статията до нея на леглото. Отиде до прозореца. Никакви дървета. Никакви птици. Само сивата централна част на Манхатън.
— Разказва се само за духове. В статията — каза той, хвърляйки поглед назад към нея.
Очите ѝ се присвиха, а после лицето ѝ бе обзето от страх.
— Духове — прошепна тя. — Тук има ли духове?
Хари се изсмя грубо.
— Виж, Патси, духовете бяха първата следа. След като спомена за тях по време на сеанса, твърдейки, че съпругът ти те влудява, си помислих, че нещо не звучи съвсем както трябва. Отидох си у дома и започнах да изследвам твоя случай.
Тя го гледаше втренчено, без да каже нито дума.
— Тази статия е посветена на значението на диагнозата в случаи, отнасящи се до психическото здраве. Нали разбираш, понякога в нечия полза е да се преструва на психично нестабилен — за да избегне отговорност. Да речем, войници, които не искат да се бият. Хора, които фалшифицират застрахователни документи. Хора, които са извършили престъпление — той се обърна. — Или такива, които се канят да извършат престъпление.
— Боя се от духове — каза Патси и гласът ѝ се усили. — Боя се от духове. Не искам никакви духове тук! Боя се от…
Хари продължи, сякаш бе преподавател, който чете лекция.
— А духовете са една от класическите халюцинации, които използват нормалните хора, опитвайки се да убедят другите хора, че са ненормални.
Патси затвори уста.
— Прекрасна статия — продължи Хари, посочвайки я с глава. — Нали разбираш, духовете и призраците само изглеждат плод на халюциниращо съзнание. Но всъщност те са сложни метафизични понятия, които един наистина психичноболен човек изобщо не би проумял. Не, истинските шизофреници вярват, че действителният човек е там и им говори. Те мислят, че Наполеон или Хитлер, или Мерилин Монро наистина е в стаята при тях. Ти не би твърдяла, че си чула духа на баща си. В действителност би твърдяла, че си чула самия него.
Хари се наслади на напълно шокираното изражение върху лицето на пациентката си и продължи:
— След това, преди няколко седмици, ти призна, че гласовете може би са били в главата ти. Един истински психопат никога не би признал подобно нещо. Той би се заклел, че е напълно нормален — Хари продължи по-бавно.
— Имаше и някои други неща. Трябва да си чела някъде, че небрежният външен вид е белег за психическо заболяване. Дрехите ти бяха разпокъсани и мръсни, пропускаше да си закопчаеш каишките… но гримът ти винаги беше безупречен — дори в нощта, когато полицията ме извика в апартамента ти. В действителните случаи на проблеми с психическото здраве гримът е първото нещо, което ги издава. Пациентите просто си мажат целите лица с него. Свързано е с проблемите за прикриване на идентичността им — ако те интересува. О, и спомняш ли си? Ти попита дали някой дух може да присъства на сеансите ни? Това беше много забавно. Но психиатричната литература определя хумора като иронично съпоставяне на понятия, основаващи се на обичаен опит. Разбира се, това е в разрез с психическите процеси, протичащи у шизофрениците.
— Какво, по дяволите, означава това? — изсъска Патси.
— Лудите хора не се шегуват — обобщи той. — За мен това беше доказателство, че си напълно нормална.
Хари отново разгледа съдържанието на куфарчето.
— После… — той вдигна очи с усмивка. — След като прочетох тази статия и заключих, че състоянието ти е само поза и като изслушах това, което ми казваше подсъзнанието ти за брака ти, установих, че ме използваш поради някаква причина, свързана със съпруга ти. Ето защо наех частен детектив.
— Мили Боже, какво си направил?
— Това е неговият доклад — той сложи папката на леглото. — В общи линии в него се казва, че съпругът ти е имал извънбрачна връзка и е фалшифицирал чекове от главната ти банкова сметка. Знаела си за любовницата и за парите и си разговаряла с адвокат да се разведеш с него. Но Питър също е знаел, че и ти имаш извънбрачна връзка — със съпруга на приятелката ти Сали. Питър е използвал това, за да те изнудва да не се развеждаш с него.
Патси го гледаше втренчено, замръзнала на мястото си.
Той посочи с глава към доклада.
— О, можеш да прегледаш и него. Преструваш се, че не умееш да четеш? Това не минава при мен. Четенето няма нищо общо с шизофреничното поведение: то е въпрос на развитие и на коефициент на интелигентност.