По същия начин ѝ действаше и мисълта, че ще се докопа до парите му. Той беше такъв скъперник. Дори отказа да ѝ купи проклетия лексус. Наложи се да го вземе на изплащане.
Мисълта за Лорънс също я възбуждаше.
Такъв страхотен любовник беше той.
И още по-добра изкупителна жертва.
Много кофти, Дари.
Въпреки всичко, нямаше да е лесно. Не можеше да извика ченгетата от телефона в колата, разбира се, защото щеше да остави запис от разговора. Затова реши сама да избере мястото на нападението. На Дари щеше да му се стори разумно — все пак тя беше местна, той нямаше как да познава района. Щеше да му предложи да закара Стан до Кардифските водопади. Там шосето се спускаше в стръмна долина. Само на километър и половина нагоре по шосето се намираше магазин, пред който имаше два телефона.
Щеше да ги последва и след като Дари убиеше Стан и тръгнеше за срещата с нея, тя щеше да се промъкне от колата си и да спука задната гума на кадилака на Стан с кухненския нож, който беше в чантичката ѝ (тази сутрин беше изпуснала въздуха от резервната гума). След това щеше да зареже Стан и да отпраши към магазина, да се обади на ченгетата и да натисне газта към дома си. Лорънс щеше да бъде в капан в долината. Би му отнело четиридесет минути да се измъкне пеша, а ченгетата щяха да пристигнат там само за няколко минути.
Идеално.
Мислите ѝ отново се понесоха към хотел „Херитидж“, където в този момент беше съпругът ѝ.
Представи си ги заедно в леглото.
Представи си любовницата му Лорета Сампълс… Лори… жена, в която нямаше нищо забележително. Руса, отегчително хубавичка. Когато Каролин ги беше проследила в търговския център, Лори носеше нелепа черна шапка с широка периферия и вървеше близо до Стан, чийто лакът направо беше забит в гръдния ѝ кош. Двамата едва не се бяха сблъскали с вещаещата смърт съпруга. О, Каролин изпита страхотно удоволствие от този малък скандал.
Ло-ри…
Какво ли правеха точно сега, зачуди се Каролин и сграбчи толкова силно волана на лексуса, че пръстите ѝ се сгърчиха от болка. Дали не пиеха вино? Дали той целуваше стъпалата на краката ѝ? Дали лежеше върху нея и прибираше прораслата си кафява коса зад ушите си?
Тогава се появи мотелът, който Лорънс използваше и тя рязко заби спирачки. Каролин пое бавно наоколо, както се бяха разбрали и той се показа иззад група храсти. Качи се в движение в колата.
— Давай — каза той.
Тя отпраши обратно по същия път.
Очакваше, че ще бъде облечен, ами да, като убиец. Като командос, може би. Поне с черен пуловер и дънки или нещо подобно. Но той беше облечен просто с един от деловите си костюми под претенциозния тренчкот. Десенът на вратовръзката му беше на мънички жълти рибки. Грозно и безвкусно. Поради някаква причина това я накара да се упокои, че ще го предаде на полицията.
— Сигурна ли си, че е в хотела?
— Обади се и каза, че ще закъснее за вечеря. Имал среща с Бил Матиесон.
— А ако наистина е така?
— Не, освен ако срещата им е в Лондон, където е Бил тази седмица. Според секретарката му.
Лорънс горчиво се изсмя.
— Щом ще лъжеш, измисли си добра лъжа — каза той. После погледна часовника на ръката си. — Какво знаеш за любовницата му?
При тези думи Каролин се разтърси от гореща вълна от ревност.
— Има малки цици и не е зле да си направи пластична операция на носа.
— И тя ли е омъжена?
— Да. Тя е точно като Стан. Богата кучка. Наследила парите на татенцето си и вече си мисли, че всичко може да ѝ се размине. Направо са си един за друг.
— Добре, да се надяваме, че тя ще си тръгне първа. Свидетелите не са желани — каза той и си сложи тесни работни ръкавици от памук.
— Не използваш ли гумени ръкавици?
— Не — каза той. — Памучните са по-добри. Не оставят отпечатъци отвътре. И не може да те разкрият по ръкавиците.
— О — каза тя, предполагайки, че Лорънс Андърсън Смит или Мъжът с линкълна, или Любовникът, доста си го е бивало по събирането на неизплатени дългове.
Той отвори жабката и извади пистолета. Каролин бегло го погледна. Всички оръжия ѝ изглеждаха напълно еднакви. Черни и опасни.
Отвори го и Каролин видя, че в шестте отделения има шест куршума.
— Почисти ли го? — попита Лорънс.
— Не — каза тя. — Не знам как.
— Просто… го почистваш — изсмя се той, извади хартиена кърпичка от кутията на таблото и внимателно почисти металната повърхност. — Така — каза той. — Готово.
Насреща им беше хотелът. Осветените в червено надписи „Свободни стаи“ пулсираха вяло. Долнопробно местенце. (Каролин подчерта, че нейните любовници я водеха в прилични хотели, където се предлага и закуска. Или поне в „Хаят“.)