Паркира на улицата с изглед към паркинга. Кадилакът на Стан беше там. Зачуди се коя ли беше колата на Лори.
— Сещам се за едно подходящо място, където може да го направиш — каза тя, сякаш идеята току-що ѝ бе хрумнала. — Кардифските водопади, шосе 58. На около десет километра от тук. Съвсем безлюдно е. Просто продължете по отбивката за Мейпъл около два километра до бензиностанцията и после свийте вляво. Ще излезете на шосе 58.
— Чудесно — кимна той и после каза: — Ти не мърдай от тук. Ще се скрия в храстите. Ще го хвана в кадилака и ще тръгнем натам. Ще намеря някакво място встрани от шосето. Ти ни последвай.
— Добре — успя да каже Каролин и си пое дълбоко дъх.
— След това ще ме оставиш в хотела ми и ще се прибереш. Щом не се прибере тази нощ, обади се на ченгетата. Не забравяй — не преигравай, когато разбереш какво се е случило. По-добре да изглеждаш поразена пред тях, отколкото да изпадаш в истерия. Да си придадеш съкрушен вид.
— Само поразена, никакви истерии — кимна тя.
После той се наведе и грубо я сграбчи за врата, претегляйки устните ѝ към своите. Тя отвърна на целувката също толкова грубо. Хареса ѝ перверзната тръпка, която изпита при допира на ръкавиците до врата си. Може би някой път трябваше да пробва секс с еротични костюми с Дон. Или с някой друг любовник. Може би с кожени дрехи щеше да бъде забавно…
Той я освободи от хватката си и тя го погледна в очите. — Успех — каза тя.
Той слезе, клекна до колата и се огледа. Улицата беше пуста. Все така прегърбен, той пробяга през ивицата неосветен участък покрай хотела и изчезна зад редицата чемшири.
Каролин отпусна глава на кожената облегалка и включи радиото.
Сега, най-накрая, като капки студен дъжд, я връхлетя нервното напрежение. Отвътре я обзе ужасът от предстоящата вечер и ръцете ѝ започнаха да треперят.
Какво правя, запита се тя.
Отговорът дойде от само себе си — това, което отдавна трябваше да направиш. Изведнъж безпокойството ѝ преля в ярост. Мразя тези проклети дрехи, искам да съм облечена страхотно, да съм излязла да пия хубаво вино и мартини, искам този идиот Стан да се разкара от живота ми, искам всичко да свърши. Искам…
Последва двукратен остър пукот откъм хотела.
Тя седеше облегната назад с поглед, втренчен към паркинга в кадилака на Стан.
Още два гърмежа. Приличаха на изстрели от оръжие. Няколко прозорци в хотела светнаха.
Каролин усети страха в себе си като студен камък.
Не, не. Това беше само шум от недоизгорели автомобилни газове. Нищо повече. Тя обходи паркинга с поглед. Още лампи светнаха. Отвориха се врати. Няколко човека излязоха на терасите и се заозъртаха.
След това усети някакво движение вдясно от себе си. Погледна натам.
Лорънс стоеше в сянката. Очите му бяха широко отворени, а върху лицето му се четеше ужас. За стомаха ли се държеше? Дали не беше прострелян? Не можа да разбере. — Какво? — изпищя Каролин.
Той се огледа, обзет от паника, след това размаха като обезумял ръце към нея да се маха. Устните му беззвучно изрекоха: „Тръгвай… тръгвай. Прибирай се бързо.“ И след това отново изчезна в храстите.
Дали някой от охраната или пък цивилен полицай него беше видял с пистолета? Дали самият Стан не беше въоръжен?
От кабинета на управителя на хотела излязоха двама души — дебела жена с тюркоазен работен гащеризон и хилав мъж, облечен с бяла риза с къс ръкав. Те огледаха сградата във формата на буквата и, казаха си нещо, след това се заслушаха какво говорят хората по терасите и на тротоара пред стаите на приземния етаж. Каролин не можа да разбере какво казват.
Погледна назад към мястото, от което Лорънс я беше предупредил. От него нямаше никаква следа.
Време е да тръгвам, помисли си тя. Положението е опасно.
Натисна газта.
Но щом колата тръгна, се чу меко пукане и свистене от спадаща гума.
Не! Не сега! Моля те…
Продължи. Гостите на хотела и двамата, които бяха излезли от кабинета на управителя, проследиха с поглед лексуса, който се отклони надолу по улицата. След това задната гума се изхлузи от джантата и автомобилът рязко спря, удряйки се в бордюра.
— По дяволите! По дяволите, по дяволите! — изкрещя тя, като удари с юмрук по волана.
В огледалото за обратно виждане видя светещ буркан — към хотела летеше полицейска кола.
Не, не…
Младите полицаи погледнаха към автомобила ѝ, но го отминаха и паркираха в горната част на улицата. Отидоха при тълпата от гости на хотела, скупчила се в офиса на управителя. Няколко души посочиха към стая на първия етаж и ченгетата забързаха натам.