О, Господи, не…
Тя погледна назад и видя, че късоподстриганото ченге отиде до лексуса, взе нещо и се върна.
— Вижте какво намерих в колата, сър.
Той посочи смачканата синя хартиена кърпичка, която Лорънс беше изпуснал на пода, след като беше почистил оръжието.
Е, и какво от това? Имаше стотици хиляди кутии с хартиени носни кърпички из страната. Как можеха да докажат…
Чарли внимателно разгъна кърпичката. В средата имаше триъгълна дупка — където късчето хартия от оръжието щеше да пасне като последното парченце от мозайка.
При детективите дойде още един полицай, който носеше памучните ръкавици на Лорънс. Детективът с буйната коса ги вдигна и ги подуши.
— Дамски парфюм.
Каролин също усети аромата. „Опиум“.
— Сър — извика друго ченге, — проверих регистрацията на оръжието. На жертвата е. На Стаили Сиарели.
Не, невъзможно! Това беше същото оръжие, което държеше нападателят! Беше сигурна. Дали не го беше откраднал от кабинета на Стан? Но как?
Каролин осъзна, че всички ченгета са приковали очи в нея.
— Госпожо Сиарели? — каза детективът с буйната коса и свали белезниците от колана си. — Изправете се и се обърнете, моля!
— Не, не, вие не разбирате — проплака тя.
След като ѝ прочете правата и я върна да седне на задната седалка на патрулката, тя чу едва доловимо свистене на гуми в далечината. Каролин се загледа в приближаващата се кола, но мислите ѝ бяха другаде.
Добре, да помисля, каза си тя. Да предположим, че Лорънс и нападателят са съучастници. Може би нападателят е негов приятел. Откраднали са пистолета на Стан. Аз спрях в Дънинг, за да си купя кафе и да заредя. Може би са ме следили и са разбрали, че спирам там всяка вечер. Нагласили са всичко да изглежда като нападение, после аз преспах с Лорънс…
Но защо?
Каква е целта му? Кой в крайна сметка е той?
Точно в този момент колата, която препускаше с бясна скорост към хотела, заби рязко спирачки наблизо. Беше златистокафяв линкълн.
Лорънс изскочи от колата, оставяйки вратата зейнала зад гърба си и панически се втурна към стая 103.
— Не, не! Жена ми…
Едно ченге го възпря и го отстрани от вратата. Лорънс ридаеше:
— Тръгнах веднага, щом се обадихте! Не мога да повярвам! Не, не, не…
Ченгето обгърна с ръка раменете му под луксозния тъмносин тренчкот и отведе ридаещият мъж при детективите, които го гледаха със съчувствие. Плешивият тихо го попита:
— Името ви Сампълс ли е?
— Да — каза той, мъчейки се да овладее скръбта си. — Лорънс Сампълс. — И задъхано попита: — Искате да кажете… че тя ми е изневерявала? Моята съпруга ми е изневерявала? И някой я е убил?
Трябва да направиш така, че да изглежда, че е по-вероятно някой друг да е извършил престъплението вместо теб, дори да имаш мотив…
И за миг, незабелязано от полицаите, Лорънс хвърли поглед към Каролин, поглед, който показваше, че истински се забавлява. След това, когато тя започна да му крещи, обзета от ярост, и да блъска окованите си китки по стъклото, очите му отново се замъглиха от мъка и той ги скри с треперещи ръце.
— О, Лори… Лори… Това не е истина! Не, не, не…
Несъвпадение на гледните точки
— Ако можех, щях да ви помогна — каза момчето. — Но не мога.
— Не можеш, а? — попита Боз, наблюдавайки го, примижал изпод щръкналия си кестеняв перчем. — Не можеш ли? Или не искаш?
— Да, той знае нещо — каза партньорът му Ед.
— Изобщо не се съмнявам — добави Боз и сви пръсти около полицейската си палка за седемдесет и девет долара и деветдесет и девет цента — истинско вносно качество, лъскава и черна.
— Не, Боз. Не мога, наистина. Хайде де.
Нагорещен от автомобилни газове здрач. Беше августовска вечер в долината Шенандоа и широката река, която течеше под прозореца на стаята за разпити в шерифството изобщо не охлаждаше въздуха. В други градове горещината подтикваше местните към невъздържани и дръзки постъпки. Но в Калдон, Вирджиния, малко градче с население от 8 400 души, такава горещина обикновено изпращаше повечето рокери, негодници и тийнейджъри по домовете им — в техните бунгала и каравани, където зяпаха, замаяни от трева или бира, HBO или ESPN (сателитните чинии бяха важно средство за предотвратяване на престъпността по тези места).
Тази вечер обаче беше различна. Наместниците на шерифа бяха изтръгнати от вцепенението си от първия за града въоръжен грабеж и престрелка, който се случваше от четири години насам — честна дума, истински обир на брониран автомобил. Шериф Елм Тапин неохотно се връщаше от риболовна екскурзия в Северна Каролина, а по-късно тази вечер трябваше да пристигнат и агенти от ФБР.