— Това са много пари — каза Ед.
— Така си е — отвърна Боз, разтягайки сричките на думите. — Какво предлагаш, Едуард?
— Ами аз…
— Хайде, не го увъртай.
— Мисля, че само двама души знаят за това, като изключим нас.
— Нeйт и Лестър. Продължавай.
— Та какво ще стане, ако… Просто разсъждавам на глас. Какво ще стане, ако се озоват, съвсем случайно, разбира се, в една и съща стая в участъка. Ако, да речем, Лестър се сдобие с ножа си.
— Съвсем случайно.
— Разбира се.
— Ами, ще види сметката на Нейт и ще го оставим да се вмирише като рибите наоколо.
— Естествено, ако това се случи — продължи Ед, — ще се наложи да застреляме Лестър, нали?
— Да, ще трябва. Затворникът е избягал, бил е въоръжен…
— Ще е кофти да стане така.
— Но ще е неизбежно — заключи Боз и продължи: — Тоя Нейт е опасен.
— Никога не ми е допадал.
— Той е от ония типове, дето в един момент превъртат. Като нищо би се покатерил на върха на кулата на баптистката църква и би открил стрелба с пушка.
— Не се и съмнявам.
— Къде е ножът на Лестър?
— В чекмеджето с уликите. Но може да се озове отново на горния етаж.
— Сигурни ли сме, че искаме да го направим?
Ед разгърна брезентовия чувал и погледна вътре. Същото направи и Боз с продължителен втренчен поглед.
— Хайде да изпием по една бира — каза Боз.
— Добре — съгласи се Ед, макар че употребата на алкохол по време на дежурство беше изрично забранена в наръчника.
Един час по-късно двамата се промъкнаха през задния вход на участъка.
Боз отиде в стаята, където държаха уликите и взе ножа на Лестър. Изкачи на пръсти стълбите към горния етаж, увери се, че шериф Тапии все още не се е върнал и се шмугна в стаята за разпити. Остави ножа на масата под една папка — прикрит, но не кой знае колко, и невинно излезе в коридора.
Ед отведе Лестър Ботс до вратата. Ръцете му бяха стегнати в белезници пред тялото, нещо, което беше категорично в разрез с правилата, и го съпроводи вътре.
— По дяволите, изобщо не разбирам за какво сте ме затворили — каза мъжът. Оредяващата му коса беше мазна и стърчеше във всички посоки. Дрехите му бяха кални и като че ли не бяха прани месеци наред.
— Сядай и си затваряй устата — изръмжа Боз. — Затворили сме те, защото Нейт Спода те разпозна, че ти си същият, който тази вечер е укрил чувалите от бронираната кола за инкасо край реката.
— Този кучи син! — изрева Лестър и се надигна.
Боз го блъсна обратно на стола.
— Да, разпозна те веднага по тази твоя татуировка, която е най-грозната жена, която съм виждал през целия си живот. Я кажи, това да не е майка ти?
— Нейт, значи — измърмори Лестър, гледайки към вратата. — Скоро ще бъде труп. О, ще си плати това момченце!
— Стига приказки — каза Ед. — Слизаме долу за пет минути да проверим за служебния адвокат. Ще иска да си поговори с теб. Затова си налягай парцалите тук и недей да беснееш.
Двамата излязоха от стаята и заключиха вратата. Боз наклони глава и чу подрънкване от белезници по посока на масата. После доволно вдигна палци към Ед.
В края на коридора, натежал от августовска жега и влага, откриха Нейт Спода при автоматите за напитки. Седеше на счупена маса формика, отпиваше Пепси и ядеше кексче Туинки.
— Ела насам, Нейт, имаме още няколко въпроса.
— След вас, сър — каза Ед, махайки с ръка.
Нейт отхапа още едно парче Туинки и пое пред тях по коридора към стаята за разпити.
— Ще се разкрещи. Но трябва да оставим Лестър да го довърши, преди да влезем — прошепна Ед на Боз.
— Добре. Ей, Ед?
— Какво?
— Знаеш ли, че не съм убивал никого досега.
— Той е никой. Това е Лестър Ботс все пак. Освен това ще стреляме заедно. Едновременно. Така става ли? Това ще те успокои ли?
— Добре.
— И ако Нейт е още жив, стреляй и по него и ще кажем, че е било…
— … случайно.
— Точно така.
Пред вратата Нейт се обърна и прокара кексчето с безалкохолно. На брадичката му имаше крем от кексчето. Отвратително.
— А, само едно нещо — започна момчето.
— Нейт, няма да те бавим. След малко ще те закараме у вас — каза Ед и отключи вратата. — Влизай. Ей сега идваме.
— Разбира се. Но само да кажа…
— Просто влизай.
Нейт се подвоуми, обзет от съмнение. После натисна дръжката на вратата.
— Нейт — извика мъжки глас.