Седяха мълчаливо и докато отпиваха от питиетата си, ледът глухо потракваше в пластмасовите чаши. Беше първият ден на лятото и в предния двор сигурно имаше стотици светулки.
— Знам, че обещах да разчистя гаража — каза той и леко потръпна. — Но…
— Не, това може да почака. Мисля, че е чудесна идея да отидеш до там.
Убеден съм, че за теб идеята е чудесна, помисли си Пит. Но не ѝ го каза. В последно време си мислеше много неща.
Пит се потеше — повече от вълнение, отколкото от жегата — и изтри влагата от лицето и късо подстриганата си руса коса със салфетка.
Телефонът иззвъня и Мо отиде да го вдигне.
— Баща ти е — каза тя, натъртвайки с онзи неин рязък тон, щом се върна. После седна и не продума нищо повече. Просто взе питието и отново огледа изпитателно ноктите си.
Пит стана и отиде в кухнята. Баща му живееше в Уисконсин, недалеч от езерото Мичиган. Пит го обичаше и му се щеше да живееха по-близо един до друг. Но Мо не харесваше баща му и винаги мърмореше, когато Пит искаше да отиде да го види. Пит така и не разбра какъв беше проблемът между Мо и баща му. Но се вбесяваше от факта, че тя се държи толкова зле с него и не иска да говори за това.
Вбесяваше го и факта, че Мо като че ли поставяше Пит между чука и наковалнята. Понякога дори се чувстваше виновен, че изобщо има баща.
Беше му приятно да си говорят, но затвори само след пет минути, защото усещаше, че на Мо това не ѝ се нрави. Пит се върна на верандата.
— В събота — каза той. — Тогава ще отида на гости на Дъг.
— Мисля, че за събота ще е чудесно — отвърна Мо.
Чудесно значи…
Двамата влязоха вътре и известно време гледаха телевизия. След това, в единайсет, Мо погледна часовника на ръката си, протегна го към него и каза:
— Става късно. Време е да си лягаме.
А щом Мо казваше, че е време да си лягат, значи наистина беше така.
По-късно през нощта, когато тя вече спеше, Пит слезе на долния етаж в кабинета. Пресегна се зад един ред книги, подредени върху вградените лавици и извади голям запечатан пощенски плик.
Взе го и отиде в работилницата си в сутерена. Отвори плика и извади от там книга. Заглавието ѝ беше „Триъгълник“. Пит я беше открил в раздела за криминална литература на местната книжарница на старо, след като бе прехвърлил близо двайсет книги за убийства по действителни случаи. Пит никога не беше крал каквото и да било през целия си живот, но в този ден внимателно огледа книжарницата и небрежно пъхна книгата в непромокаемото си яке. След това невъзмутимо излезе. Налагаше се да я открадне. Пит се опасяваше, че ако всичко върви по план, служителят може и да си спомни кой е купил книгата, а полицията да я използва като доказателство.
„Триъгълник“ беше автентичната история за двойка от Колорадо Спрингс. Жената беше омъжена за човек на име Рой. Но също така се срещаше с друг мъж — Ханк, местен дърводелец и приятел на семейството. Рой разбрал това и причакал Ханк навън, докато той катерел някаква планинска пътека, след това се промъкнал и го блъснал от една скала. Ханк се вкопчил за корена на някакво дърво, но го изпуснал — или Рой премазал ръцете му, не било ясно — и Ханк срещнал смъртта си трийсет метра по-надолу върху скалите в долината. Рой се върнал у дома и изпил едно питие с жена си, за да види реакцията ѝ, когато се обадили да съобщят, че Ханк е мъртъв.
Пит не разбираше нищичко от престъпления. Всичко, което знаеше, беше от това, което бе гледал по телевизията и по филмите. Никой от престъпниците, които показваха в тези предавания, не изглеждаше особено умен и добрите винаги го залавяха, макар че и те самите не изглеждаха кой знае колко по-умни от лошите. Но престъплението от Колорадо беше добре изпипано. Убийството беше извършено без оръжие, а уликите бяха много малко. Единствената причина за залавянето на Рой беше, че не се бе огледал за свидетели.
Стига убиецът да се е огледал наоколо преди това, той е щял да види групата лагеруващи, които са имали идеален изглед към Ханк Гибсън, който летял с писък надолу към кървавата си гибел, и към Рой, който стоял на ръба на скалата и го наблюдавал…
„Триъгълник“ се превърна в „библията“ на Пит. Изчете я от кора до кора, за да види как Рой е подготвил престъплението и да разбере как го е разследвала полицията.
Тази нощ, докато Мо спеше, Пит прочете „Триъгълник“ още веднъж. Обърна особено внимание на онези части, които беше подчертал. След това се качи отново горе, сложи книгата на дъното на куфара си и легна на кушетката в кабинета, зареял поглед през прозореца към смътната светлина на летните звезди, обмисляйки пътуването до Мариланд от всички възможни ъгли.