А това потискаше Пит още повече, дразнеше го допълнително, защото знаеше, че Мо обича парите, както и самите хора, които имат пари, дори да бяха идиоти като Дъг. Затова когато видя хубавата къща на Дъг, разбра, че ако Мо някога я видеше, щеше да желае Дъг още повече. След това се зачуди дали наистина не я беше виждала. Преди няколко месеца Пит беше ходил до Уисконсин, за да види баща си и братовчедите си. Може би Мо тогава беше идвала дотук, за да прекара нощта с Дъг.
— Е? — каза Дъг. — Готов ли си?
— Къде отиваме? — попита Пит.
— Има една подходяща местност на около два километра оттук. Не е забранена за ловуване. Каквото ударим, взимаме си го.
— Звучи ми добре — каза Пит.
Качиха се в колата и Дъг подкара по шосето.
— По-добре си сложи колана — предупреди го Дъг. — Карам като луд.
Пит оглеждаше огромното пусто поле.
Нямаше жива душа.
— Какво? — попита Дъг и Пит осъзна, че мъжът го гледа втренчено.
— Казах, че е много тихо.
И безлюдно. Никакви свидетели. Като онези, които са осуетили плановете на Рой в „Триъгълник“.
— Никой не знае това място. Открих го веднъж, докато скитах сам — Дъг го каза с такава гордост, сякаш беше изнамерил лек за рака. — Да видим — продължи той, като вдигна пушката и гръмна.
Тряс…
Не успя да уцели консервената кутия, поставена на около десетина метра.
— Малко съм поизгубил форма — каза той. — Ама се забавляваме, а?
— И още как — отвърна Пит.
Дъг стреля отново, три пъти, и с последния изстрел уцели консервената кутия. Тя отскочи във въздуха.
— Ха така!
Дъг презареди и двамата поеха през високата трева и храсталака.
Вървяха пет минути.
— Ето — каза Дъг. — Можеш ли да уцелиш онази скала ей там.
Той сочеше към бяла скала на около пет метра от тях. Пит нарочно пропусна. Изпразни целия пълнител.
— Не е зле — каза Дъг. — С последните изстрели почти уцели.
Пит беше сигурен, че Дъг му се подиграва, но замълча, презареди и двамата продължиха да вървят през тревата.
— Е? — каза Дъг. — Как е тя?
— Добре. Чудесно.
Винаги, когато Мо беше разстроена и Пит я попиташе как е, тя отговаряше „Чудесно. Чудесно съм“. Което изобщо не означаваше, че се чувства чудесно. Означаваше „Не ми се говори за нищо с теб. Имам тайни от теб“.
„Вече не те обичам“.
Двамата прескочиха няколко повалени дънера и поеха по някакъв хълм. Сред тревата имаше сини цветя и маргаритки. Мо обичаше да се занимава с градинарство и все ходеше до разсадника, за да си купува растения. Понякога се връщаше с празни ръце и Пит се усъмни дали в тези случаи тя всъщност не се виждаше с Дъг. Отново се ядоса. Ръцете му се изпотиха, зъбите му изскърцаха.
— Поправиха ли ѝ колата? — попита Дъг. — Разправяше, че нещо не е наред със скоростната кутия.
Откъде беше разбрал? Колата се счупи едва преди четири дни. Дали Дъг не е бил там без Пит да знае?
Дъг погледна Пит и повтори въпроса. Пит премигна.
— А, нейната кола ли? Да, всичко е наред. Ремонтираха я. Малко по-късно се почувства по-добре, защото това означаваше, че всъщност не са разговаряли вчера, иначе тя щеше да му е казала, че колата е поправена.
От друга страна, в момента Дъг може би го лъжеше. Само си даваше вид, че тя не му е казала за колата, докато всъщност са говорили за това.
Пит погледна подпухналото лице на Дъг и не можа да разбере дали да му вярва или не. Изглеждаше съвсем невинен, но Пит се беше научил, че хората, които изглеждат невинни, често имат най-голяма вина. Рой, съпругът от „Триъгълник“, е бил диригент на църковен хор. Съдейки по усмихнатата му снимка в книгата, човек никога не би предположил, че е в състояние да убие някого.
Мислеше за книгата, мислеше за убийството.
Пит разглеждаше внимателно местността. Да, ето там… на около двайсет метра. Ограда. Висока метър и половина. Щеше да свърши чудесна работа.
Чудесно…
Чудесно като Мо.
Мо, която желаеше Дъг повече отколкото желаеше Пит.
— Какво търсиш? — попита Дъг.
— Нещо, по което да стрелям.
И си помисли: свидетели. Ето това търся.
— Хайде да минем оттук — каза Пит и се отправи към оградата.
Дъг сви рамене.
— Добре. Защо не?
Когато наближиха, Пит разгледа оградата — дървени стълбове, около два метра и половина всеки, и пет реда ръждива тел.
Не беше лесно човек да се прехвърли от другата страна, но не беше бодлива тел, както на другите огради, покрай които бяха минали. Освен това Пит не искаше оградата да е твърде лесна за катерене. Беше обмислил всичко. Имаше план.