Ти Джи говореше почти непрекъснато, скачайки от тема на тема, като обиждаше някои от хората на масата по обичайния си подигравателен начин и не пропускаше да добави по някоя острота и за хора, които ги нямаше.
Рики седеше мълчаливо на масата, ядеше фъстъци, лижеше бирата си и преглъщаше мълчаливо обидите, когато бяха насочени към него. Умът му почти изцяло беше зает с мисли за Джардино и яхтите.
Ти Джи прокара ръка по кръглото си грубо лице, а после по къдравата си червеникавокестенява коса.
— И да си го начукам, негърът изчезна.
Рики се чудеше за кой негър става дума. Той смяташе, че е направил всичко по силите си, за да следи разговора, но понякога мислите на Ти Джи кривваха нанякъде и оставяха човека насреща в пълно неведение.
Рики видя, че Ти Джи е ядосан, затова промърмори едно съчувствено: „Тоя задник“.
— Човече, само да го видя, ще го смачкам тоя педераст, като муха ще го смачкам — и той плясна силно с ръце, което накара неколцина от седящите на масата да премигнат стреснато. Пияният стана и се залюшка към мъжката тоалетна. Тоя път изглежда щеше да успее.
— Наоколо ли е? — попита Рики.
— Черният му задник е в Бъфало — цъкна раздразнено с език Ти Джи. — Нали ей сега ти казах. Защо, мамка му, ме питаш дали е тука?
— Не, нямах предвид тука — обясни бързо Рики, — а нали разбираш, наоколо.
— Аха — кимна Ти Джи, сякаш е схванал някакъв друг смисъл. — Да. Обаче туй изобщо не ми помага. Ако го видя, той ще е един мъртъв негър.
— Бъфало — каза Рики, клатейки глава. — Исусе! — Той направи опит да слуша по-внимателно, но мислите му непрекъснато се отклоняваха към страхотната шашма с яхтите. Тоя Джардино е умна глава. На човек, който може да направи сто бона чрез една-единствена шашма, трябва да му се свали шапка (Той и Ти Джи никога не са се доближавали дори до такъв рекорд.)
Рики отново поклати глава. После въздъхна:
— Дали да не взема да се замъкна до Бъфало и да опъна сам черния задник?
— Ей туй е мъжка приказка, Лимончо. Ти си един свестен шибаняк — и Ти Джи продължи отново да бърбори.
Като гледаше полупияното, полутрезво лице на Ти Джи и кимаше усърдно, Рики се питаше: Колко ли ще му трябват, за да се измъкне от Хелс кичън? Да се чупи от ония кучки, бившите му жени, от досадните деца, от Ти Джи и всички скапани нещастници като него. Може да отиде във Флорида, откъдето е Джардино. Може пък това да е неговото място. От различните измами, които двамата с Ти Джи бяха спретнали, той беше успял да спести около трийсет хиляди в брой. Една не лоша сумичка. Но, човече, ако успееше да вкара двама или трима в сделката с яхтите, можеше да тръгне с пет пъти повече.
Сигурно нямаше да му стигнат, но като за начало беше добре. По дяволите, та Флорида беше пълна с богати старци, повечето от които доста глупави, които само чакат да дадат парите си на човек с талант.
Юмрук, забил се в рамото му, го изтръгна от мечтите му. Той прехапа вътрешната част на бузата си и се намръщи от болка. Погледна към Ти Джи, който беше избухнал в смях.
— Значи, Лимончо, тръгваш към Лайън? В събота.
— Не знам.
В този момент вратата широко се отвори и в бара влезе мъж, който по всичко личеше не беше от града. Възрастен тип, около петдесетте, облечен в жълтеникави спортни панталони, бяла риза и син блейзер. На връв около врата му бе закачена значка с големи букви АПГО, каквото и да значеше това.
Асоциация на… опита се да отгатне Рики. Асоциация на пръдливите говняни олигофрени.
Рики се засмя на собствената си шега. Никой не забеляза. Огледа туриста. Преди никога не се беше случвало подобно нещо — някой зяпач да влезе в бар из района. Но когато центърът се измести само на няколко пресечки на юг, а после резнаха топките на Таймс скуеър и го превърнаха в Дисниленд, изведнъж Хелс кичън се наводни с юпита и туристи.
Мъжът премигна, за да свикнат очите му с тъмнината вътре и си поръча вино.
Ти Джи изпуфтя: вино в тоя бар? Но онзи веднага изпи половината. Типът сигурно беше богато копеле. Носеше ролекс, а дрехите му бяха маркови. Мъжът бавно се огледа наоколо и този поглед напомни на Рики за човек, който гледа с интерес животните в зоопарка. Той се ядоса и се наслади набързо на изникналата в ума му картина как изритва старчока навън и го налага дотогава, докато онзи доброволно не си даде часовника и портфейла.
Естествено нямаше да го направи. Ти Джи и Рики не бяха от безмозъчните бабаити, дето чупят глави наляво и надясно. Е, няколко пъти се беше случвало някой да пострада лошо — бяха пребили едно колежанче, когато се беше опънало на Ти Джи по време на една опечена работа, а Рики беше понамачкал лицето на един скапаняк, който беше отмъкнал хилядарка от парите им. Правилото им гласеше: Да не пускаме кръв там, където това може да се избегне. Ако някой изгуби само пари, в повечето случаи си трае и не се разсмърдява публично, за да не го помислят за пълен идиот. Но когато има рани и кръв, битият тича веднага при ченгетата.