— Я стига — сопна му се Дарла и се опита да го прониже с поглед.
Бернбаум само се изсмя и ѝ сложи белезници.
Шефър прибра пистолета си и каза на мъжа:
— Покажете ми личната си карта.
— О, моля ви, офицер, аз не съм…
— Личната ви карта? — Шефър беше учтив както винаги. Когато човек има значка в джоба си и голям шибан пистолет на хълбока, може да си позволи да бъде учтив.
Мъжът извади дебелия си портфейл от джоба на панталоните си и го подаде на полицая, който прочете данните:
— Господин Шелби, това вашият настоящ адрес ли е? В Де Мойн?
— Да, сър — отвърна мъжът с треперещ глас.
— Добре, вие сте арестуван за склоняване към проституция — изрецитира Шефър и откачи белезниците от колана си.
— Не съм направил нищо незаконно. Това беше просто… Беше просто среща.
— Наистина ли? Тогава какво е това? — Детективът вдигна купчинката банкноти от нощното шкафче. Четири стотака.
— Аз… аз само мислех…
Беше очевидно, че умът на стареца работи с пълна пара. Шефър се питаше какво извинение ще измисли. Беше чувал всякакви.
— Те бяха, за да си вземем храна и пиене.
Това беше нещо ново. Шефър едва се удържа да не се разсмее. Ако човек похарчи четири стотака за храна и пиене в този район, ще си направи грандиозно парти с петдесет Дарли.
— Плати ли ти, за да правите секс? — попита Шефър Дарла.
Тя се намръщи.
— Ако лъжеш, бейби, знаеш какво ще ти се случи. Ако си изпееш всичко, ще кажа добра дума на когото трябва.
— И ти си шибан дървеняк — не му остана длъжна Дарла. — Добре, ще ти кажа — плати ми, за да обиколя света.
— Не… — надигна глас Шелби, но после се предаде и се прегърби още повече. — О, боже, какво ще правя сега? Това ще убие жена ми… и децата ми… — Той вдигна паникьосан поглед към полицая. — Ще трябва ли да отида в затвора?
— Това зависи от прокурора и съдията.
— Защо, по дяволите, го направих? — простена възрастният мъж.
Шефър го погледна внимателно. След дълъг миг на мълчание той се обърна към партньора си:
— Отведи я долу.
— Ей, тлъст задник, я разкарай шибаните си ръце от мен.
Бернбаум отново се засмя:
— Това означава ли, че не си вече мое гадже?
После я хвана за ръката и я изведе навън. Вратата се затвори.
— Вижте, детектив, това не е като да съм ограбил някого. Беше съвсем безобидно. Нали разбирате, без да пострада никой.
— И все пак си е престъпление. А не си ли чувал за СПИН, за хепатит?
Шелби отново сведе поглед надолу.
— Да, сър — каза шепнешком.
Все още държейки в ръце белезниците, Шефър гледаше мъжа изпитателно. После седна на скърцащия стол.
— Колко често идвате в града?
— В Ню Йорк ли?
— Аха.
— Един път годишно, ако имам конференция или среща. И винаги ми харесва да идвам тук. Нали знаете какво казват: „Ню Йорк е приятно местенце за посещение“… — гласът му секна, може би давайки си сметка, че останалата част от поговорката — „но да не живееш в него“ би могла да обиди ченгето.
— Значи сега си на конференция? — попита Шефър, извади значката от джоба на мъжа и я огледа.
— Да, сър, това е нашата традиционна годишна търговска изложба. В Джевитс. На производителите на градинско оборудване.
— С това ли се занимаваш?
— Търговец съм на едро в Айова.
— Така ли? И как се справяш?
— Номер едно съм в щата. Всъщност в целия регион. — Каза го тъжно, не с гордост, може би мислейки си колко клиенти ще изгуби, когато се разчуе за арестуването му.
Шефър кимна бавно. Най-накрая той прибра обратно белезниците.
Когато видя това, Шелби присви очи.
— Правил ли си преди такова нещо?
Мъжът се поколеба. После реши да не лъже.
— Правил съм.
— Но имам чувството, че повече няма да го повториш?
— Никога. Обещавам. Научих урока си.
Последва дълго мълчание.
— Стани.
Шелби премигна, но направи това, което му бе заповядано. Намръщи се, когато ченгето опипа панталоните и сакото му. Шефър беше 99 процента сигурен, че мъжът е чист, застанал пред него без риза, но той беше длъжен да бъде абсолютно сигурен, че по него няма жици.
Детективът кимна към стола и Шелби седна. Очите на бизнесмена издаваха, че той е напълно наясно какво ще последва.
— Имам предложение за теб — каза Шефър.
— Предложение?
Ченгето кимна.
— Така. Напълно съм убеден, че няма да повториш тази глупост отново.
— Никога.
— Мога да те пусна само с предупреждение. Проблемът обаче е, че това може да се разчуе.
— Да се разчуе?
— Дежурният полицай ви е видял да влизате с Дарла в хотела — ние знаем всичко за нея. Той подаде рапорт и от управлението изпратиха мен. Трябва да пиша доклад по случая.