Думите обаче прозвучаха така, все едно Рики беше пълен идиот да пропусне края на мача, от който оставаха само 8 минути.
Но точно когато Рики стигна вратата, Ти Джи се провикна с цяло гърло.
— Хей, Лимончо, забравих да те питам. Ролексът ми златен ли е?
Мръсен педал.
В младостта си Шефър беше патрулиращ полицай. Беше разследвал стотици престъпления, беше се сблъсквал с хиляди измами и в Манхатън, и в Бруклин, което означаваше, че се беше научил как да остане жив на улицата. Сега усети, че някой го следи.
Беше тръгнал да се снабди с малко кокаин от едно хлапе, което въртеше търговията си от вестникарската будка на Петдесет и пета и Девето авеню и осъзна, че през последните 5 или 6 минути чува едни и същи стъпки. Някакво неприятно проскърцване. Имаше опашка. Той спря, за да запали цигара до един вход и погледна отражението на улицата в една витрина. Видя мъж в евтин сив костюм и ръкавици на около десетина метра от него. Мъжът също спря и се престори, че разглежда витрината на магазина до него.
Шефър не познаваше мъжа. Беше си спечелил доста врагове през годините, фактът, че е ченге, му осигуряваше донякъде защита — беше рисковано да гръмнеш полицай, дори и корумпиран — но се намираха и много ненормалници.
Шефър продължи. Притежателят на скърцащите обувки го последва отново. Един поглед в страничното огледало на паркирана край тротоара кола му показа, че мъжът го приближава, но ръцете му бяха отстрани, без да правят опит да посягат към оръжие. Шефър извади мобилния си телефон, преструвайки се, че се обажда на някого, за да може забавянето на крачките му да изглежда правдоподобно. Другата му ръка се плъзна под якето и докосна дръжката на хромирания му 9-милиметров ЗИГ-Зауер.
Този път мъжът не забави ход.
Шефър понечи да се обърне, когато чу:
— Детектив, бихте ли затворили телефона си, моля!
Шефър се обърна и премигна. Преследвачът му държеше в ръка златна значка на Нюйоркското полицейско управление.
Това пък какво е, по дяволите? — помисли си Шефър. Той си отдъхна, но остана нащрек. Затвори телефона и го пусна в джоба.
— Кой сте вие?
Мъжът, гледайки хладно Шефър, му даде възможност да разгледа и личната му карта, поставена до значката.
Шибана работа. Тоя е от Отдела за вътрешни разследвания — момчетата, които следят за корумпирани ченгета.
Но Шефър нямаше намерение да се предава.
— Защо ме следите?
— Искам да ви задам няколко въпроса.
— За какво е всичко това?
— Водим разследване.
— Здрасти — изрече иронично Шефър. — Как не се сетих? Кажете ми някакви подробности.
— Разследваме вашите връзки с определени индивиди.
— Определени индивиди. Знаете ли, че не всички ченгета трябва да говорят като ченгета?
Отговор не последва.
Шефър вдигна рамене.
— Аз имам „връзки“ с много хора. Може би имате предвид моите „уши“. Често се виждам с тях. Получавам от тях добра информация.
— А ние си мислим, че може би получавате от тях други неща. Някои доста ценни неща. — Той погледна към хълбока на Шефър. — Смятам да ви помоля за оръжието ви.
— Я се разкарай.
— Опитвам се да бъда дискретен. Но вие не искате да ни съдействате. Ще се обадя на колегите и ще ви отведем. Тогава всичко ще излезе наяве.
Най-накрая Шефър разбра. Това си беше изнудване — само че този път той беше от страната на губещия. И беше изнудван не от друг, а от Вътрешния отдел. Страшно забавна работа. И Вътрешният отдел е на хорото.
Шефър даде оръжието си.
— Нека да поговорим неофициално.
Колко ли ще ми струва? — зачуди се Шефър.
Ченгето от Вътрешния отдел кимна към река Хъдсън.
— Натам, моля.
— Разкажете ми — започна Шефър. — Аз имам право да знам за какво се отнася всичко това. Ако някой ви е казал, че съм взел подкуп, това са глупости. Който и да ви го е казал, преследва някаква цел. — Вътрешно той не беше така възмутен, както прозвучаха думите му: всичко това беше част от преговорите.
Ченгето от Вътрешния отдел само каза:
— Продължавайте да вървите.
Той извади цигара и я запали. Предложи една и на Шефър. Той си взе и ченгето му я запали.
И в този момент Шефър от Вътрешния отдел замръзна. Той премигна ужасен, втренчен в кибрита. На него бе изписано името „Таверната на Макдугъл“. Официалното име на бара на Мак — мястото, откъдето Ти Джи ръководеше бизнеса си. Вгледа се в очите на мъжа, които се разшириха при неволната му реакция. Исусе, той не беше ченге. И личната му карта и значката бяха фалшиви. Той беше наемен убиец, работещ за Ти Джи, който имаше намерение да го ликвидира и да прибере цялата плячка за себе си.