— Някакъв негър от Бъфало. Или Олбани. Не знам точно. — Гласът на Рики отново премина в шепот. — Мъртъв. Не мога да повярвам. Някой друг от компанията?
— Мисля, че само той е застрелян.
Шефър внимателно следеше реакциите на дребосъка. Добре, той изглеждаше така, сякаш не можеше да повярва. Но пък изобщо нямаше вид на разстроен. Което всъщност не беше кой знае колко чудно. Ти Джи не беше приятел на Рики, беше един насмукан загубеняк.
Между другото в Хелс кичън беше съвсем обичайно живите да забравят за мъртвите още преди труповете им да са изстинали напълно.
Сякаш за да потвърди мислите му, Рики каза:
— И това по някакъв начин ще обърка ли, нали разбираш, нашите ангажименти?
— Ни най-малко, що се отнася до мен.
— Смятам да поискам повече.
— Мога да стигна до една трета.
— Я иди да се шибаш с твойта една трета. Искам половината.
— Не става. Сега за мен е още по-рисковано.
— По-рисковано ли? Защо?
— Ще има разследване. Някой може да изрови нещо за Ти Джи и да го свърже с мен. Трябва да пълня повече шепи. — Шефър сви рамене. — Или пък ти можеш да си намериш друго ченге, с което да работиш.
Каза го така, все едно в Жълтите страници има раздел: „Ченгета, корумпирани.“
— След няколко месеца, когато нещата се поуталожат, мога да вдигна мизата — добави детективът.
— На четирсе?
— Да, на четирсе.
— Мога ли да получа ролекса? — попита дребосъкът.
— На онзи тип? Тая вечер?
— Аха.
— Ти май наистина много го искаш?
— Аха.
— Добре, твой е.
Рики се загледа в реката. На Шефър му се стори, че по устните му пробягва лека усмивка.
Двамата постояха в мълчание няколко минути, след което точно в уреченото време онзи турист, Шелби, се появи. Изглеждаше едновременно ужасен, наранен и ядосан, което си е една доста сложна за постигане комбинация като изражение на лицето.
— Намерих ги — прошепна той. В ръцете му нямаше нищо — нито куфарче, нито чанта, но Шефър толкова дълго беше вземал подкупи и рекет, че беше наясно — много пари могат да се съберат и в един малък плик.
Точно това сега измъкна от сакото си и Шелби. С мрачно лице той го подаде на Шефър, който преброи внимателно банкнотите.
— И часовника — посочи Рики към китката на мъжа.
— Часовника ли? — Шелби се поколеба, но после го подаде на Рики.
Шефър върна на Шелби шофьорската книжка. Той бързо я прибра в джоба си и забърза по улицата, оглеждайки се за такси, което да го закара право на летището.
Детективът се засмя след него. Може би Ню Йорк не е такова приятно местенце за посещение в края на краищата.
Мъжете разделиха парите. Рики веднага сложи ролекса на китката си, но металната верижка беше твърде голяма за мършавата му ръка и часовникът провисна смешно надолу.
— Ще дам да ми я стеснят — каза дребосъкът, връщайки обратно часовника в джоба си. — Ще махнат няколко джаджи. Не е кой знае какво.
Двамата решиха да пийнат по нещо, за да отпразнуват успешния удар и Рики предложи бара на Хени, защото имал среща с един тип там.
Когато вървяха по крайбрежния булевард в синьосивия полумрак на вечерта, Рики се загледа в тихата река Хъдсън.
— Я гледай!
Голяма яхта се плъзгаше безшумно на юг по тъмните води.
— Страхотна — обади се Шефър, възхищавайки се на красивите форми на лодката.
— Е, ще участваш ли?
— В какво?
— В сделката с яхтата.
— Какво?
— Онази, за която ти е изтропал Ти Джи. Той каза, че си щял да си помислиш.
— За какво, по дяволите, говориш?
— За онази яхта. На онзи тип от Флорида.
— Нищо подобно не ми е казвал.
— Тоя тъпанар — Рики поклати глава. — Беше преди няколко дни. Онзи тип се мотаеше в Хени. Точно с него имам среща. Има връзки във Флорида. Неговите хора имат достъп до конфискуваните яхти, преди да ги закарат на док.
— Конфискувани от ДЕА ли?
— Аха. И от Бреговата охрана.
Шефър кимна. Беше впечатлен от плана.
— Изчезват, преди да са описани. Това е страхотно готина далавера.
— Смятам да си взема една. Той ми каза да му платя около двеста хилядарки и получавам лодка, дето струва три пъти повече. Мислех, че можеш да проявиш интерес.
— Ами да, проявявам — Боб Шефър имаше две малки яхти. Но винаги беше искал една наистина голяма и хубава.
— Има ли нещо по-голямо? — попита той.
— Мисля, че току-що продаде една петдесетфутова. Видях я в Батери парк. Голяма сладурана.
— Петдесет фута? Че тия струват милион.
— Той каза, че струва на момчетата всичко на всичко двеста или нещо подобно.