— Не и ако си хитър — измърмори сержантът и реши да седне.
— Не и ако съм хитър — повтори Мълър и се засмя.
Детектив Карнеги огледа сумрачната всекидневна и добави:
— Това, предполагаме, е нещо като временно убежище. Вероятно някъде далеч оттук притежаваш доста по-добри имоти.
— О — усмихна се Мълър, — де да имах.
— Всички ще се съгласим, че не си типичен жител на Анандейл, нали?
Всъщност, Джейк Мълър наистина беше нещо като бяла врана в този богат град в Южна Калифорния. Появи се ненадейно преди около половин година, за да контролира някакви сделки в района. Беше ерген, беше пътувал много, а кариерата му бе обвита в тайнственост. Според обясненията му притежаваше компании, които купуваха и продаваха други компании. Печелеше добри пари, но беше избрал да живее в тази скромна къща, която, както току-що бяха установили, далеч не беше луксозна.
Затова, когато умният полицейски компютър на детектив Уилям Карнеги беше съставил списък на всички, заселили се в града малко преди обира на бронирания трезор на „Анко“ преди четири месеца, Мълър се появи сред заподозрените. А когато ченгето започна да разследва Мълър, доказателствата започнаха да се трупат едно от друго по-красноречиви. Мълър нямаше алиби за часовете на обира. Следите на колата за бягство бяха подобни на тези на лексуса на Мълър. Освен това Карнеги установи, че Мълър има диплома на електроинженер, а крадецът в случая „Анко“ беше обезвредил сложна алармена система, за да влезе в помещението, където се съхраняваха парите.
Още по-утежняващ, макар и от гледна точка на Карнеги, беше фактът, че Мълър имаше полицейско досие: обвинение като непълнолетен в кражба на автомобил и арест преди десет години по повод сложна схема за пране на пари в компания, с която бе имал делови взаимоотношения.
Въпреки че обвиненията срещу Мълър бяха отпаднали, Карнеги смяташе, че той се е измъкнал благодарение на чиста формалност.
О, дълбоко в сърцето си Карнеги беше сигурен, че Мълър стои зад обира на „Анко“ и се беше заел усърдно да разследва бизнесмена със същата енергия, която го беше превърнала в знаменитост сред жителите на Анандейл. Откакто преди две години Карнеги бе назначен за началник на отдел „Крупни престъпления“, кражбите, продажбата на наркотици и дейността на бандите бяха спаднали наполовина. Анандейл имаше най-ниският процент престъпност сред околните градове. Освен това прокурорите го харесваха — доказателствата срещу заподозрените, които предоставяше на обвинението, бяха непоклатими.
Но случаят „Анко“ се оказа костелив орех за него. Точно след като арестува Джейк Мълър миналия месец, се появи свидетел, който твърдеше, че мъжът, забелязан да напуска района на „Анко“ след кражбата, изобщо не приличал на Мълър. Карнеги настояваше, че хитър престъпник като Мълър сигурно е използвал дегизировка, за да се измъкне. Но щатският прокурор реши, че няма достатъчно доказателства срещу Мълър и разпореди бизнесменът да бъде освободен. Карнеги беше бесен от неудобното положение, в което изпадна и от черната точка в работното си досие. Затова след като не бяха открити други улики, детективът отново подхвана Мълър с удвоена енергия. Той продължи да се рови в живота на бизнесмена и бавно започна да попълва разследването с косвени доказателства: Мълър често беше играл голф на игрище в близост до офиса на „Анко“ — идеалното място за наблюдение на компанията, притежаваше ацетиленова горелка, достатъчно мощна, за да среже вратата на товарната рампа на „Анко“. Детективът използва тази информация, да подтикне шефа си да засили наблюдението над Мълър.
Това беше и причината за прекъснатата дрямка днес — смайващата информация за банковите сметки на Мълър.
— Е, какво ще кажеш за парите в Портланд? — попита доволно Карнеги.
— Какво да кажа?
— Откъде са дошли парите?
— Откраднах диамантите на короната — отговори Мълър.
— Не, не! Не бяха ли парите от големия влаков обир в Нортфийлд… Добре де, излъгах. Обрах едно казино във Вегас.
Уилям Карнеги въздъхна и за миг притвори клепачи, които завършваха с идеални нежни мигли.
— А другият заподозрян? — попита Мълър. — Работникът от пътното управление? Нали щяхте да го проверявате.
Някакъв мъж с униформа на пътното управление на общината бил забелязан по време, приблизително съвпадащо с обира, да измъква куфар от храстите близо до главния портал на „Анко“. Един от минаващите шофьори помислил, че това изглежда съмнително и записал номера на служебния автомобил, след което съобщил информацията на пътната полиция. Камионът, който седмица преди това бил откраднат в Бейкърсфийлд, по-късно бе открит изоставен на летище „Джон Уейн“ в Ориндж Каунти.