— Кой? — попита един от по-младите полицаи.
— „1984“ — отвърна Карнеги, учуден, че човекът не беше чувал за романа. — Книгата? — попита саркастично той.
Когато полицаят продължи да гледа недоумяващо, той добави:
— Биг Брадър е правителството. То наблюдава всичко, което гражданите правят. — Карнеги кимна към запрашения компютърен терминал в съседство и отново се обърна към полицейските служители. — Вие, аз и Биг Брадър затягаме мрежата около Мълър.
Забелязал сподавените усмивки, му се прииска да не беше вкарвал толкова драматизъм в думите си, но, дявол да го вземе, нима не разбираха, че Анандейл се беше превърнал в посмешище на всички ченгета в Южна Калифорния заради това, че все още не бяха приключили разследването за „Анко“? Отдел „Убийства“ в Окръжното полицейско управление, Полицейското управление на Лос Анджелис и дори ченгетата в малките градчета наоколо не можеха да повярват, че полицията в Анандейл, въпреки че разполагаше с най-големия бюджет на глава от служителите в Ориндж Каунти, все още не беше пипнала нито един участник в обира.
Карнеги раздели групата на три екипа и разпореди да се редуват на смени пред компютрите, като незабавно му докладват за всичко, което Мълър вършеше във виртуалното пространство.
Докато вървеше към кабинета си, за да анализира отново паричния превод на Мълър във Франция, чу глас зад себе си:
— Татко.
Обърна се и видя сина си да приближава към него по коридора. Беше облечен в типичната за седемнайсетте си години униформа: обеци, развлечена фланелка с щампа на „Тум Райдър“ и панталони, които бяха толкова увиснали, че изглеждаха така, все едно всеки момент ще се изхлузят от задника му. И косата, разбира се: оформена на шипове и боядисана в ярко жълто. Все пак Били се справяше в училище над средното ниво и в никакъв случай не беше от онези нехранимайковци, с които Карнеги си имаше работа в качеството си на полицейски служител.
— Какво правиш тук? — попита той. Беше началото на май. Ваканцията все още не беше започнала, нали така?
— Днес има родителска среща, нали не си забравил? Очаква се двамата с мама да се срещнете с господин Гибсън в десет. Минах, за да съм сигурен, че ще отидеш.
Господи!… Карнеги беше забравил за срещата. А очакваше да осъществи конферентна връзка с двама френски следователи във връзка с паричния превод на Мълър. И тази конферентна връзка беше уговорена за десет без петнайсет. Ако я отложеше, по-късно френските полицаи нямаше да са на линия заради часовата разлика и връзката трябваше да бъде отложена за утре.
— Отбелязал съм си в календара — разсеяно отвърна детективът; нещо беше започнало да смущава мислите му. Какво беше то? — Просто може да закъснея малко — добави той.
— Татко, важно е — каза Били.
— Ще отида.
В този момент мисълта, която се въртеше из съзнанието на Карнеги, придоби конкретен вид.
— Бил, все още ли учиш френски?
Синът му примигна.
— Да. Не си ли спомняш, че подписа бележника ми?
— Кой ти преподава?
— Мисис Вандел — отвърна момчето.
— Тя в училище ли е сега?
— Предполагам. Защо?
— Имам нужда да ми помогне за една конферентна връзка. Ти се прибирай. Кажи на майка си, че ще отида на срещата веднага щом успея.
Карнеги остави момчето да стои в средата на коридора и като подтичваше, се отправи към кабинета си. Беше толкова силно развълнуван от гениалното си хрумване да използва учителката по френски като преводач за конферентната връзка, че за малко щеше да се блъсне в някакъв работник, наведен над саксиите с цветя в коридора, който подкастряше листата им.
— Съжалявам — извика той и бързо влезе в кабинета си. Карнеги се обади на учителката по френски на Били и когато ѝ обясни колко важно е разследването, тя неохотно се съгласи да му помогне с превода.
Конферентната връзка се осъществи според уговорката и учителката по френски помогна много. Без гениалното му хрумване да прибегне до услугите ѝ, той изобщо нямаше да успее да се разбере с двамата полицаи. Въпреки това френските следователи обясниха, че не са установили нищо нередно в инвестициите или финансовите транзакции на Мълър — редовно си плащал данъците и никога не бил попадал в полезрението на жандармите.
Карнеги попита дали телефонът му е бил подслушван и дали действията му в интернет и в банките са били следени.
Настъпи мълчание, после един от полицаите отговори. Учителката по френски на Били преведе:
— Те казват, че не разполагат с подобно високо технологично оборудване като вас. Предпочитали да ловят престъпници по старомодния начин. Съгласиха се да предупредят митничарите да проверят внимателно багажа на Мълър при следващото му влизане в страната.