— Шибан звук, нали, капитане? За веригата говоря. Ей, обичаш ли да гледаш филми на ужасите?
— Някои. В които няма кървища.
Последваха три звънтящи почуквания. Фелън се засмя.
— Добър звуков ефект за филм по Стивън Кинг, какво ще кажеш? Или по Клайв Баркър. Вериги в нощта.
— Какво ще кажеш да си припомним отново фактите? Какво точно се случи. Това може да освежи паметта ти.
— Имаш предвид признанието ми? Защо не? Не съм го виждал от процеса.
— Не нося видеозаписа. Какво ще кажеш да прочета направо преписа?
— Цял съм в слух.
— На 13 септември си бил в град Гранвил. Карал си откраднат мотоциклет Хонда Найтхоук.
— Точно така.
Бойл наведе глава и с най-приятния си баритон, който използваше пред съдебните заседатели, зачете преписа.
— „Карах си насам-натам, знаете, да огледам какво има наоколо. И чух, че има някакъв панаир ли, събор ли… като намалих газта, се чу музика. Тръгнах натам и стигнах в онзи парк насред града.
Имаше езда на понита, всякаква храна и занаятчийски сергии и такива неща. Така, паркирах аз мотора и тръгнах да огледам какво имат. Ама беше досадно, затова тръгнах покрай онази рекичка и след малко стигнах в гората. Мернах нещо… бяло ли беше, цвят ли беше, не помня точно. Приближих и видях онази жена, седнала на един пън, загледана в реката. Спомних си я от града. Работеше в центъра, в някакъв магазин за благотворителност. Нали знаете, дето даряват разни неща и ги продават, а пък парите отиват за болници и такива неща. Сетих се, че името ѝ беше Ан, или Ани, или Ана… или нещо подобно.“
Ана Деверо…
— „Пушеше цигара, май се беше измъкнала, за да пуши, сякаш беше обещала на някой, че няма да пуши, ама ѝ се е приискало да запали една. Първото, което направи, като чу, че приближавам, беше да хвърли цигарата на земята и да я стъпче. Без дори първо да погледне към мен. След това погледна и ми се стори, че доста се изплаши. Казах «Здрасти.» Тя кимна и каза нещо, не чух какво и погледна часовника си, сякаш трябваше наистина да иде някъде. Понечи да се отдалечи. Когато мина край мен я ударих яко по врата и тя падна. Сетне седнах върху нея, сграбчих онзи шал, дето го носеше, и го опънах силно. И го опъвах, докато престана да мърда. После пак продължих да го опъвам. Допирът на плата до китките ми беше приятен. Станах от нея, намерих цигарата. Все още гореше. Не я беше загасила. Допуших я и се върнах до панаира. Купих си замразен сок. Беше от череша. После се качих на мотора и си тръгнах.
Както и да е, каквото и да е било, убих я. Хванах онзи красив син шал в ръцете си и я убих. Няма какво друго да кажа.“
Бойл беше чувал подобни думи стотици пъти. Но сега усети нещо, което не беше чувствал от години — по гърба му полазиха ледени тръпки.
— И това е всичко, Джеймс?
— Да. Това е истината. Всяка дума.
— Прегледах признанието ти много внимателно, прочетох показанията ти пред детективите, гледах интервюто, сещаш се, онова, което даде на телевизионната репортерка…
— Хитра беше тя — поклати глава Фелън.
— Но не открих нито думичка за мотива.
Последва ново подрънкване — веригата на кръста се люлееше като махало и се удряше в металния крак на масата.
— Защо я уби, Джеймс? — прошепна Бойл. Фелън поклати глава.
— Не знам точно… Всичко е мътно.
— Сигурно си мислил за това. Фелън се засмя.
— По дяволите, сума време съм мислил за това. Дни наред го обсъждах с онзи мой приятел.
— Кой? Онзи… мотоциклетиста ли? Фелън сви рамене.
— Може би.
— Я повтори как му беше името? Фелън се усмихна.
Беше известно, че макар и да си падаше самотник, той имаше няколко приятели от средите на побойниците. И специално…
Бойл кимна и отново погледна към бележника си.
— Говорили са си за развод. Ана и мъжът ѝ.
— Как се казва? — попита Фелън. — Мъжът ѝ… Нали е онзи сивокос тип, дето седеше отзад в съдебната зала?
— Сивокос е, да. Казва се Боб.
Съпругът на жертвата беше известен на всички като Робърт. Бойл се надяваше, че Фелън ще допусне грешка заради разликата в името и ще се издаде по някакъв начин.
— Значи мислиш, че ме е наел да я убия.
— Нае ли те?
— Не — изсумтя Фелън.
Допирът на плата до китките ми беше приятен.
На детективите, които го разпитваха, Робърт Деверо се беше сторил като пример за скърбящ съпруг. Беше се подложил доброволно на тест с полиграф и възможността да е поръчал убийството на съпругата си заради застраховката от петдесет хиляди долара беше нищожна. Това не беше кой знае какъв мотив, но Бойл беше решен да провери всички възможности.