— Аз съм Ноблок, шеф на пожарникарите. Оценявам това, че дойдохте да ни помогнете. Намираме се в тежка ситуация.
— Господи, тя е под цялата тази купчина, така ли? — попита Сандра, взирайки се през алеята край сградата на Рон в огромната купчина мазилка и бетон.
Останалите стени на сградата едва се крепяха над зейналите дупки в земята и изглеждаха така, сякаш всеки момент ще се срутят. Във въздуха, подобно на сива мъгла, се носеше облак прах от последното срутване.
— Да, за съжаление — кимна шефът на пожарната и продължи: — Тя се намира на около девет метра някъде там долу в един от секторите на стария тунел, през който са зареждали фабриките. Цяло чудо е, че е още жива. — Високият мъж с войнишка стойка поклати глава и погледна към мястото. — И това е станало само за да мине напряко и да си спести няколко пресечки път.
— Трябвало е да сложат предупредителни табели или нещо подобно — каза Рон.
— Вероятно има такива — отвърна шефът на пожарникарите. — Но момичето едва ли им е обърнало внимание. Знаете какви са децата — добави Ноблок с вид на човек, видял много трагедии, причинени от глупостта на тийнейджърите.
— А сградата защо се е срутила? — попита Рон.
— Засега не знаем със сигурност. Инспекторите казаха, че повечето от подпорните греди са изгнили, но не са предполагали, че има непосредствена опасност от срутване, иначе биха я заградили.
— Е, хайде да влезем — каза Рон.
Той отвори вратата и въведе Ноблок и останалите в сградата, а после надолу към приземния етаж.
Строителният предприемач не се беше престаравал особено в тази част на сградата и тя беше лошо осветена, миришеше на мухъл, но пък беше чиста благодарение на усърдната работа на Сандра по време на преместването. Полицай Перило попита:
— Мислех си нещо, началник. Тя има ли мобилен телефон? Може ли да ѝ се обадим? Така ще ни каже много ли е пострадала и дори нещо за това как да стигнем до нея.
— Има телефон — каза началникът. — Проверихме записите. Снощи, на тръгване от колежа, е провела няколко разговора — според нас точно преди да падне. Но телефонната компания казва, че е изключен. В този момент тя или не може да го намери в тъмното, или не успява да стигне до него.
— Може да се е счупил — предположи Сандра.
— Не — обясни началникът. — От компанията са сигурни. Телефоните излъчват някакъв сигнал дори когато са изключени. Най-вероятно тя просто не може да го стигне.
Някакъв пожарникар слезе по стълбите, огледа наоколо и разчисти една стара чертожна маса от материалите по нея. После разстели карта на района около сградата на Рон. Други двама пожарникари монтираха прожектори — единият, насочен към картата, а другият — към част от стената в дъното на приземното помещение.
Телефонът на Ноблок иззвъня.
— Да, сър… да. Ще ви държим в течение.
Той затвори телефона си, поклати глава и каза тихо на Рон и жена му:
— Беше баща ѝ. Бедният човек. Много е разстроен. Разговарях с жена му. Изглежда, че той и Тоня са имали проблеми напоследък. През лятото явно е пораздрънкала колата си повече и той не е искал да ѝ даде пари, за да си я оправи. Затова е трябвало да върви пеша до автобусната спирка.
— Значи — каза Сандра — той мисли, че злополуката е по негова вина.
— Вероятно това е и една от причините да предлага такова възнаграждение. Така де, петстотин хиляди долара… За първи път чувам подобно нещо. Не и в нашия край.
— Току-що пристигна Лангли. Ще слезе след минута извика някой откъм стълбите.
— Нашият специалист по спасителни операции — обясни Ноблок.
— Кой е той — попита Рон.
— Специалист номер едно в цялата страна по издирване и спасяване. Има компания в Тексас. Грег Лангли. Чували ли сте за него?
Сандра поклати глава, но Рон повдигна вежди.
— Мисля, че да. Точно така. Гледах го по „Дискавъри“ или по някакъв друг канал.
— Чувал съм, че е много добър — каза началникът.
— Неговият екип спасява алпинисти и туристи, блокирани в планини или пещери, работници, които не могат да се измъкнат от петролни платформи, хора, затрупани под лавини и от какво ли не. Има някакво шесто чувство или нещо подобно, което му помага да намира и спасява хора.
— Той и екипът му са били в Охайо — добави полицай Перило. — Шофирали са цяла нощ, за да пристигнат тук.
— Имате късмет, че сте го хванали в момент, когато няма ангажименти — каза Рон.
Началник Ноблок отвърна:
— Всъщност той ни се обади към полунощ, малко след като беше излъчен репортажа. Нямам представа как е разбрал за инцидента. Но ми каза, че негови хора слушат новините в цялата страна и го уведомяват за случаи, които той може да поеме. — После добави шепнешком: — Ако ме питате, този човек май се интересува повече от наградата. Но няма лошо, стига да спаси момичето.