Пожарникарите приключиха с монтирането на електрозахранването и включиха осветлението. Помещението се изпълни с ярка бяла светлина и точно тогава по стълбите се чуха стъпки. В приземното помещение влезе група от трима мъже и две жени, натоварени с въжета, каски, лампи, радиостанции, метални скоби и куки, както и инструменти, които Рон реши, че са предназначени за катерене. Всички бяха облечени в жълти гащеризони, на гърба на които беше пришит надписа „Екип Лангли, Хюстън, Тексас“.
Един от мъжете се представи като Грег Лангли. Беше на около четиридесет, към метър и седемдесет, слаб, но очевидно як. Лицето му беше кръгло и осеяно с лунички, имаше червеникава къдрава коса, а очите му преливаха от самоувереност.
Запознаха се. Лангли хвърли поглед на Рон и Сандра, но иначе не ги удостои с вниманието си. Рон се почувства леко засегнат от пренебрежението, но не го показа.
— Какво е положението? — обърна се Лангли към служебните лица.
Ноблок описа инцидента и местонахождението на момичето в тунела, сочейки картата и обясни за подземната връзка между сградата на Рон и срутената фабрика.
— Има ли непосредствена опасност за момичето? — попита Лангли.
— Предполагам, че ще можем да я снабдим по някакъв начин с храна и вода — каза Ноблок. — И при тези температури няма опасност да умре от студ. Но по гласа ѝ личи, че е много изтощена, което ни кара да мислим, че е била сериозно наранена при падането. Може да кърви, да има счупени крайници… Засега няма как да знаем.
— Най-голямата опасност произтича от евентуално ново срутване — намеси се друг пожарникар. — Цялото място е изключително нестабилно.
— Откъде ще влезем? — попита Лангли, оглеждайки стената на приземното помещение.
Един от градските инженери огледа картата и посочи едно място.
— От другата страна на тази стена е имало стара сграда, съборена преди много години и мястото е било павирано. Но по-голямата част от подземните комуникации са непокътнати. Смятаме, че може да си проправите път през тях до дървена врата… някъде тук. — Той посочи на картата. — Това ще ви отведе до този тунел за доставки.
Инженерът прокара пръст по картата до друг тунел наблизо.
— Момичето е в съседния тунел.
И точно тогава едва доловим грохот изпълни помещението.
— Господи — извика Сандра и сграбчи ръката на Рон. От радиостанцията първо се чу шум, после неразбираеми думи и накрая един глас каза:
— Ново срутване, шефе.
— По дяволите… тя добре ли е?
— Момент… Нищо не се чува. Изчакайте.
Известно време всички в подземието мълчаха.
— Моля те — прошепна Рон.
След малко радиостанцията на началника изщрака и те чуха глас:
— Всичко е наред… чуваме я. Не се разбира много, но мислим, че казва „Моля ви, помогнете ми“.
— Така — каза отсечено Лангли. — Да вървим. След пет минути искам тази стена да я няма.
— Да, сър — каза Ноблок и хвана отново радиостанцията.
— Не — сопна се спасителният експерт. — Моите хора ще го направят. За да стане както трябва. Не мога да се осланям на някакви… — Гласът му заглъхна и Рон се зачуди какъв ли обиден епитет спасителят не изрече за малко.
Лангли се обърна към друг помощник, млада жена.
— Ти. Обади се на баща ѝ. Дай му номера на сметката, на която да изпрати парите веднага щом тя е в безопасност.
Жената взе листчето и забърза нагоре по стълбите, за да телефонира. За момент настъпи тишина. Шефовете на полицията и пожарната се спогледаха сконфузено. Лангли ги погледна в очите. Погледът му казваше: „Аз съм професионалист. Очаквам да ми се заплаща за добре свършената работа. Ако това не ви харесва, си наемете някой друг“.
Ноблок, Перило и останалите явно схванаха посланието, защото се захванаха отново с картата. Началникът попита:
— Искате ли един от нашите хора да дойде с вас?
— Не, ще вляза сам — каза Лангли и започна да събира необходимите инструменти.
— Имам въпрос — каза Рон.
Лангли не му обърна внимание. Ноблок повдигна вежди. Графичният дизайнер посочи към картата.
— Това какво е? — Той прокара пръст по нещо, което приличаше на шахта, водеща от близката улица до тунел, в непосредствена близост до този, в който беше момичето.
Един от пожарникарите каза:
— Това е стар канал. Преди да изградят отводнителните съоръжения, тези тунели се наводняваха винаги, когато реката преливаше и се нуждаеха от сериозен дренаж.