— Колко е голям?
— Не знам… Предполагам, че диаметърът е около метър.
— Може ли да се мине оттам?
Лангли вдигна поглед и най-накрая го заговори:
— Кой бяхте вие?
— Собственикът на тази сграда.
Спасителният експерт се обърна отново към картата.
— Само идиот може да си помисли да мине оттам. Не виждате ли? Минава точно под най-нестабилната част на сградата. Най-вероятно още след първото срутване е бил напълно блокиран. Дори и да не е, ако бутнете някоя подпора, дори ако издишате неправилно, всичко ще се струпа върху вас. И тогава ще трябва да спасявам двама души. — Той се засмя сурово. — Момичето в тунела и Тъпанара в тунела.
— Май вече сте го проверили — каза остро Рон, раздразнен от високомерието на мъжа. — Не си губите времето, а?
— От много време съм в този бизнес и имам усет за това кое е разумен риск и кое не е. Този канал не е.
— Така ли?
— Да, така — измърмори Лангли. — Вижте, това е труден случай. Може би е по-добре вие двамата да си вървите. Ще докараме тук доста тежко оборудване и в подобни ситуации някои хора могат да пострадат. — Той погледна първо към Рон, а после и към Сандра.
Когато Рон не помръдна, Лангли добави:
— Началник? На една вълна ли сме? — После закопча жълтата си каска на главата и окачи впечатляващ мобилен телефон на колана си.
— Ъ-ъ, господин Баджет — обърна се смутено Ноблок към Рон и Сандра, — оценявам вашата помощ. Но може би ще е по-добре…
— Няма нищо — каза графичният дизайнер — ние и без това си тръгвахме.
Извън сградата Рон влезе в колата и кимна на Сандра да го последва. Потегли бавно по улицата, далече от срутилата се сграда, от работата на спасителите и какофонията от светлини и зяпачи.
— Няма ли да останем — попита Сандра — и да видим какво ще стане?
— Не.
— Какво има? — попита тя обезпокоена, наблюдавайки как съпругът ѝ кара бавно по безлюдната улица, надничайки в пресечките и незастроените парцели, обрасли с трева и запълнени с боклуци — места, предназначени да станат част от НоЦе в близкото бъдеще. Но в момента те просто напомняха какво е представлявал този квартал някога. Най-накрая той спря и се загледа в земята, после слезе от колата. Сандра го последва.
— Какво си…? — Гласът ѝ замря. — Не.
Рон гледаше отвора на голям отводнителен канал — онзи, който беше посочил на картата.
— Няма да… Не, Рон, няма да влезеш вътре.
— Петстотин хиляди долара — прошепна той. — Кога ще имаме друг шанс за такива пари?
— Не, скъпи. Чу какво каза Грег. Опасно е.
— Половин милион долара. Само си помисли… Знаеш, че бизнесът не върви напоследък. Преместването ми струваше много повече, отколкото очаквах.
— Ще се оправи. Ще намериш нови клиенти. — Лицето ѝ беше застинало в сурова маска. — Не желая да влизаш.
Рон се беше загледал в решетката на отвора и тъмнината от другата страна.
— Изобщо не мисля, че е опасно… Имаше нещо странно в думите на Лангли, не мислиш ли?
— Странно?
— Той дори не провери канала. Но все повтаряше колко е опасен. Ти се инженер, какво мислиш? Това не е ли най-добрият начин да се стигне до нея?
Тя сви рамене.
— Знаеш, че не се занимавам с геоложки проучвания.
— Е, на мен ми се струва най-добрият начин… Изглеждаше така, сякаш Лангли убеждаваше всички, че има само един маршрут, и това е неговият. Така че никой дори да не пробва да използва канала. — Той кимна към решетката. — И затова е сигурен, че точно той ще прибере наградата.
Сандра се умълча за момент. После поклати глава.
— На мен не ми се стори така. Вярно, че е арогантен и нагрубява хората. Но дори ако това, което казваш, е вярно, остава факта, че влизането тук е рисковано. — Тя посочи към срутената сграда. — Ще ти се наложи да минеш точно под нея.
— Петстотин хиляди долара, бейби — прошепна той.
— Не си струва да умреш за това.
— Ще го направя.
— Моля те, Рон, недей.
— Налага се.
Тя въздъхна и присви устни.
— Винаги съм усещала, че има страни от характера ти, които не познавам, Рон. Неща, които не споделяш с мен. Но да се правиш на рицар в блестящи доспехи, за да спасиш непознато момиче? Никога не съм те виждала в тази светлина. Или може би просто си вкиснат, че той ни обиди и ни изхвърли от собствената ни сграда?
Рон не отговори и Сандра продължи:
— Честно казано, скъпи, истината е, че не си в най-добрата си форма.
— Ще ми се наложи да пълзя, а не да тичам в маратон. — Той се засмя и поклати глава. — Нещо не е наред в цялата тази работа. Лангли има нещо наум. И аз няма да му позволя да си извърти номера. Аз ще взема тези пари.