— Значи вече си взел решение? — попита тя тихо.
— Това е едно от нещата, които със сигурност знаеш за мен. Щом веднъж взема решение, никой не може да ме спре.
Рон отвори жабката и извади фенер. После отиде до багажника и взе щангата.
— Миньорското ми оборудване — каза той с лека усмивка, вдигайки металния прът. После се загледа в черния отвор на канала.
Сандра извади мобилния си телефон от колата и го стисна здраво в ръка.
— Позвъни, ако се случи нещо. Ще изпратя помощ възможно най-бързо.
Той я целуна силно. И рицарят — в избелели дънки и стар пуловер, а не в блестящи доспехи — влезе в мрачното отверстие.
Всъщност пътят през отводнителния канал съвсем не беше толкова опасен, колкото егоманиакът Лангли прогнозираше — поне в началото — и Рон премина безпрепятствено, лазейки, стотина метра, като единствените пречки бяха корени, купчини пръст и отпадъци, характерни за каналите, които бяха определено неприятни, но не и опасни.
Срещна и няколко плъха, но те се изплашиха от него и веднага избягаха. Рон се зачуди дали не се насочиха към мястото, където спасителният експерт си проправяше път към Тоня. Трябваше да признае, че мисълта как тези острозъби гризачи изкарват ангелите на неговия конкурент много му допадна. Да, Сандра донякъде беше права — Лангли наистина го беше вбесил.
Колкото повече доближаваше сградата, толкова по-затлачен ставаше каналът. Корените бяха пропукали бетона и се бяха скупчили отгоре като питони, застинали в предсмъртна агония. Освен това пътят беше препречен от купчини засъхнала кал, твърда като бетон. Сега Рон се придвижваше по-бавно, болките в гърба му бяха пронизващи, краката му се схванаха. И все пак се виждаше — и това не го учуди — че Лангли не е бил прав. Стените на канала бяха здрави и нямаше опасност да пропаднат.
Тъпанара в тунела.
Рон продължи да се придвижва, спирайки само за да погледне в отворите към подземните помещения и стари тунели за доставки. Най-после стигна до тесния тунел, който си спомняше от картата и който водеше до дървена врата, която го свързваше с тунела, където се намираше Тоня Гилбърт. Той опря ухо до отвора и се заслуша.
— Помогнете ми — чу се приглушеният прегракнал глас на момичето. — Моля ви, помогнете ми…
Тя едва ли беше на повече от десетина метра от него. Отворът към страничния тунел беше малък, но след като извади няколко стари тухли от стената с помощта на щангата, той успя да го направи достатъчно широк, за да може да пропълзи през него. След като стъпи на сухия под на тунела, се изправи и освети помещението. Да, това беше тунелът точно до този на момичето.
Успя! Стигна пръв до Момичето в тунела.
И тогава чу шум.
ТРЯС… ТРЯС…
Какво беше това? Да не би момичето да сигнализираше?
Не, звукът идваше от друго място.
ТРЯС…
Изведнъж Рон разбра какво е това. Грег Лангли беше пристигнал. Той беше в далечния край на тунела и разбиваше друга стара врата, която свързваше тази шахта с изоставеното приземно помещение в съседство. По звука от цепещо се дърво беше ясно, че Лангли ще е вътре след три-четири минути. След малко блъскането спря и Рон чу приглушения глас на мъжа. Обзет от паника, Рон загаси фенера. Ами ако Лангли не е сам? Той бързо се доближи до вратата, която експертът се опитваше да разбие и се заслуша. Чу мъжът да казва:
— Ще се обадя след малко.
А, значи само говореше по телефона. Но с кого? И какво точно? Да не би някой да беше разбрал, че и Рон се придвижва и застрашава да вземе наградата?
ТРЯС…
Лангли беше подновил разбиването на дървената врата. Рон се притисна в стената до вратата. Изведнъж се чу силно изпращяване и няколко дъски паднаха вътре — беше се отворила дупка шейсет на шейсет сантиметра. Светлината от лампата на Лангли освети мрачния тунел. Със затаен дъх Рон се притисна още по-силно до стената, без да се движи. След малко от отвора се подаде кирка — приличаше по-скоро на оръжие, отколкото на инструмент. А после лъчът от друг фенер — много по-мощен — блесна в тунела и се завъртя из помещението. Рон за малко да попадне в кръга светлина. Той примижа и се притисна колкото може по-назад към стената, разтърквайки очи, за да се приспособят към ярката светлина. Настъпи кратка пауза, след което различи главата на Лангли, която се промуши през отвора. Когато се промъкна наполовина, Лангли отново завъртя лъча на фенера из тунела.
Точно преди светлината да хване краката на Рон, графичният дизайнер вдигна щангата и я стовари върху тила на Лангли, точно под ръба на каската. Ударът беше силен, мъжът изпъшка и се строполи по корем.