— О, това е ужасно. С него ли бяхте, когато се случи?
С глух смях тя отвърна:
— Иска ми се да бях. Може би щях да го спася. Но не, придружавала съм го само веднъж-два пъти. Риболовът е такова… мръсно занимание. Улавяш на куката горкото създание, удряш го по главата с тояга, разпорваш го… Освен това, предполагам, че не сте наясно с южняшкия протокол. Съпругите не ходят на риболов. — Тя се взря в някои от снимките и продължи замислено: — Джим беше само на четиридесет и седем. Предполагам, че когато си омъжена за някого и си помислиш, че ще умре, струва ти се, че ще се случи, когато остарее. Майка ми почина на осемдесет. А баща ми си отиде на осемдесет и една. Бяха заедно цели петдесет и осем години.
— Това е прекрасно.
— Щастливи, верни, отдадени един на друг — каза тя тъжно.
Лорета донесе чая и отново изчезна със сдържаните си движения на дискретен служител.
— Та така — каза той. — За мен е удоволствие, че привлекателната жена, която ухажвах така учтиво, наистина ми се обади.
— Вие, северняците, сте доста прями — отбеляза тя.
— Без съмнение — каза той.
— Е, надявам се, че няма да бъде удар върху егото ви, ако ви кажа, че ви помолих да ме посетите с определена цел.
— Зависи от това каква е целта.
— Бизнес — каза Сандра Мей.
— Бизнесът е добро начало — отвърна той. След това ѝ кимна да продължи.
— Когато Джим почина, наследих целия капитал на фирмата. Така станах президент. Мъчех се да управлявам нещата по най-добрия начин, на който съм способна, но това, което виждам — тя кимна към писалището, където стояха счетоводните отчети — ме кара да мисля, че ако нещата не се подобрят адски бързо, ще банкрутираме в рамките на една година. Получих известна сума от застраховката, така че няма да гладувам, но отказвам да оставя нещо, изградено от съпруга ми, да се срине.
— Защо си мислите, че аз мога да ви помогна? — Усмивката не слизаше от лицето му, но в нея имаше по-малка нотка на флирт, отколкото преди две минути — и много по-малко, отколкото миналата неделя.
— Майка ми обичаше да казва: „Една южнячка трябва да е един път по-силна от мъжа си“. Е, аз съм такава, уверявам ви.
— Виждам — каза Ралстън.
— Тя също така казваше: „Трябва да е и един път по-съобразителна.“ А част от това да си съобразителен, е да знаеш възможностите си. Преди да се омъжа за Джим учих три години и половина в колеж. Но тук не съм в свои води. Имам нужда някой да ми помага. Някой, който да разбира от бизнес. След всичко, което ми казахте в неделя в клуба, мисля, че тъкмо вие сте подходящият човек.
Когато се запознаха, той ѝ обясни, че е банкер и брокер. Купувал малки, нестабилни предприятия, разработвал ги и печелел от продажбата им. Бил в Атланта по работа и някой му препоръчал да проучи недвижимите имоти в Джорджия — тук сред планините все още можело да се направят изгодни сделки с жилища под наем и вили.
— Разкажете ми за компанията — каза той сега.
Тя обясни, че „Дюмон Продъктс“ разполага с шестнайсет служители на пълен работен ден и цяла сюрия гимназисти през лятото. Занимава се с изкупуването на нерафиниран терпентин от местните горски работници, които пробиват кората на дългоиглестия влаголюбив бор, за да добият суровината.
— Терпентин… Ето на какво ми миришеше, докато карах насам.
Откакто Джим беше основал компанията преди няколко години, винаги, когато Сандра Мей лягаше в леглото до спящото му тяло, усещаше мириса на мазната смола — дори и да се бе къпал. Миризмата като че ли никога не го напускаше. Най-накрая тя свикна с нея. Понякога се чудеше кога точно бе престанала да обръща внимание на острия ѝ аромат.
— След това дестилираме суровия терпентин в няколко различни продукта — продължи тя към Ралстън. — Главно за фармацевтичния пазар.
— Фармацевтичния ли? — попита той изненадан. После свали якето си и внимателно го разположи на стола до себе си. Отпи още студен чай. Като че ли наистина му харесваше. Тя си помисли, че нюйоркчаните пият само вино и бутилирана вода.
— Хората смятат, че е само разредител за бои. Но лекарите доста го използват. Терпентинът е стимулант и противоспазматично средство.
— Нямах представа за това — каза той.
Тя забеляза, че беше започнал да си води бележки. И че флиртаджийската усмивка напълно е изчезнала.
— Джим продава… — гласът ѝ заглъхна. — Компанията продава рафинирания терпентин на няколко посредници. Те се занимават изцяло с разпространението. Ние не се намесваме в това. Продажбите ни изглежда не са се променили. Разходите ни не са нараснали. Но нямаме толкова пари, колкото трябва да имаме. Не знам къде са отишли, а следващият месец трябва да плащам данък върху заплатите и застраховки за безработица.