Тя отиде до бюрото и му подаде няколко счетоводни отчета. Макар за нея да бяха загадка, той се задълбочи вещо в тях, като кимаше. Веднъж-два пъти изненадано вдигна вежди и тя потисна импулсивното си желание да попита разтревожено какво има.
Сандра Мей се улови, че задълбочено го изучава. Без онази усмивка и с тази делова съсредоточеност върху лицето беше много по-привлекателен. Неволно хвърли поглед към сватбената си снимка върху шкафа с папките. След това очите ѝ отново се отместиха към документите пред тях.
Най-накрая той се облегна назад и допи студения си чай.
— Има нещо странно — каза той. — Не мога да го разбера. Извършвани са трансфери от главните сметки, но няма данни къде са отивали парите. Съпругът ви да е споменавал нещо за това?
— Не ми говореше кой знае колко за компанията. Джим не смесваше работата със семейния живот.
— А счетоводителят ви?
— Джим сам беше поел голяма част от счетоводството… А тези пари? Можете ли да ги проследите? Да разберете какво се е случило? Ще ви платя, каквато и да е тарифата ви за тази услуга.
— Вероятно бих могъл.
Тя долови колебание в гласа му и вдигна очи.
— Нека първо да ви задам един въпрос — каза той.
— Давайте.
— Сигурна ли сте, че искате да се заровя в това?
— Какво искате да кажете? — попита тя.
Острите му очи изучаваха счетоводните отчети, сякаш бяха военни карти.
— Знаете, че бихте могла да наемете някого да ръководи компанията. Професионалист, мъж или жена. Ще ви коства много по-малко неприятности. Нека този човек да изправи компанията на крака.
Тя не откъсваше очи от него.
— Но не ме питате за неприятностите, нали?
След малко той каза:
— Не. Питам ви дали сте сигурна, че искате да знаете повече за съпруга си и неговата фирма, отколкото знаете сега.
— Но сега това е моята фирма — каза тя твърдо. — И искам да знам всичко. Документите на компанията са тук. — Тя посочи към голям шкаф, изработен от орехово дърво. Същата мебел, върху която стоеше сватбената им снимка.
Обещаваш ли да го обичаш, да го почиташ, да се грижиш за него и да му се покоряваш…
Когато се обърна да види накъде сочи, коляното на Ралстън се опря о нейното. Сякаш изведнъж я разтърси електрически ток. Той замръзна за миг. След това се обърна.
— Ще започна утре — каза той.
Три дни по-късно, заобиколена от вечерния оркестър на щурците и цикадите, Сандра Мей седеше на верандата на тяхната къща… Не, на нейната къща. Толкова ѝ беше странно да мисли за нея по този начин. Никога повече нямаше да бъдат техните коли, техните мебели, техният порцелан. Сега бяха само нейни.
Нейното писалище, нейната компания…
Тя се залюля в люлката, която беше поставила преди година, завинтвайки сама тежките куки в гредите на тавана и обходи с поглед акрите подрязана трева, опасани с южняшки бор и бучиниш. В Пайн Крийк, с население от хиляда и шестстотин души, имаше каравани и бунгала, както и характерните за Юга издължени назад жилищни сгради и няколко прилични парцела, но само около петнайсетина къщи бяха като тази — модерна, остъклена, просторна. Ако „Джорджия-Пасифик“6 се простираше до града, то тогава примитивното селище, в което се бяха установили Джим и Сандра Мей Дюмон, щеше да определя кое е най-предпочитаното място за живеене.
Тя отпи от студения чай и приглади сукмана от син памучен плат, с който бе облечена. Взря се в жълтите пламъчета на няколко подранили светулки.
Мисля, че той е човекът, който може да ни помогне, мамо, каза си тя.
Дошъл свише…
Откакто се бяха срещнали, Бил Ралстън идваше във фирмата всеки ден. Беше се посветил изцяло на задачата да спаси „Дюмон Продъктс“. Тази вечер, когато тя си тръгна от офиса в шест, той все още беше там — работеше от рано сутринта, препрочиташе архивите на компанията, кореспонденцията на Джим и дневника му. Беше ѝ позвънил вкъщи преди половин час с думите, че е открил някои неща, които тя трябва да знае.
— Отбий се у нас — беше му казала тя.
— Идвам веднага.
Тя му обясни как да намери къщата.
Сега, когато той паркира пред дома ѝ, тя забеляза как зад еркерните прозорци на къщите отсреща се появиха сенки. Съседите ѝ Бет и Сали се осведомяваха какво се случва навън.
Така значи, вдовицата си има приятел, мъж, който се отбива на посещение у тях…
Преди да види самия Ралстън да се задава в сумрака, тя долови скърцане по чакъла.
6