— Хей — каза тя.
— Ама вие всички наистина говорите така по тези места — отвърна той. — „Хей“.
— Без съмнение. Само дето е „вий всички“. Не „вие всички“.
— Признай си, че грешиш, мадам.
— Ах, вие, янките.
Ралстън седна на люлката. Беше придобил южняшки маниер. Тази вечер беше облечен с джинси и спортна риза. И, Боже мой, беше с ботуши. Приличаше на някое от онези момчета из крайпътните пивници, избягали от жените си за цяла нощ, за да пият бира с приятели и да флиртуват с момичета, хубави и закачливи като Лорета.
— Донесох вино — каза той.
— Хубаво. И каквоо сега?
— Харесвам акцента ти — каза той.
— Я чакай малко — ти си този с акцента.
— Да зареежем товаа. Никакъв акцент нямам — продължи той провлечено с дрезгав мафиотски глас.
Разсмяха се и той посочи към хоризонта:
— Гледай каква луна само.
— Наоколо няма градове, няма светлини. Виждаш звездите чисти и ясни като съвестта си.
Той наля вино. Беше донесъл чаши за еднократна употреба и тирбушон.
— Хей, я по-полека — Сандра Мей протегна ръка. — Не съм пила толкова от… След злополуката реших, че ще е най-добре да взема нещата здраво в ръце.
— Просто пий, колкото ти се пие — насърчи я той. — С остатъка ще полеем мушкатото.
— Това е бугенвилия.
— Е, аз съм градско момче, не забравяй. — Той тупна чашата си в нейната и отпи. После каза с мек глас: — Трябва да ти е било много тежко. За Джим, имам предвид.
Тя кимна безмълвно.
— Хайде, за хубавите неща, които предстоят!
— За хубавите неща — каза тя.
Вдигнаха наздравица и отпиха още вино.
— Добре, а сега да ти кажа какво открих.
Сандра Мей пое дълбоко въздух, а после и глътка вино.
— Давай.
— Съпругът ти… Да бъда ли честен с теб? — попита той и когато тя кимна, каза: — Укривал е пари.
— Укривал?
— Е, може би думата е твърде силна. Да речем, че ги е насочвал към места, които е адски трудно да се проследят. Изглежда е вземал част от печалбата на компанията през последните няколко години и е купувал дялове в чужди корпорации… Никога ли не ти е споменавал за това?
— Не. Не бих го одобрила. Чужди компании? Аз съм против дори и да се играе на американската фондова борса. Смятам, че хората трябва да държат парите си в банката. А още по-добре — под кревата. Такава беше философията на майка ми. Наричаше я „Първа национална матрак-банк“.
Той се разсмя. Сандра Мей допи виното си и Ралстън доля чашата ѝ.
— За колко пари става въпрос?
— Малко над двеста хиляди.
Тя премигна.
— Господи, определено бих се възползвала от тях. И то в най-скоро време. Има ли начин да ги получа?
— Струва ми се, че да. Но съпругът ти е бил доста потаен.
— Потаен? — тя проточи думата.
— Усилено се е стремил да укрие тези авоари. Би било много по-лесно, ако знаех защо го е правел.
— Нямам никаква идея. — Тя вдигна ръка и я отпусна върху силното си бедро. — Може би е предвиждал парите за времето, когато ще се пенсионира.
Ралстън се усмихна.
— Нещо глупаво ли казах?
— Мястото, където отделяш пари за пенсионирането си, се нарича пенсионен фонд. Не Кайманови острови.
— Незаконно ли е това, което е правел Джим?
— Не непременно. Но би могло да е. — Той пресуши чашата си. — Искаш ли да продължавам?
— Да — твърдо каза Сандра Мей. — Каквото и да коства, каквото и да откриеш. Трябва да взема тези пари.
— Тогава ще го направя. Но ще бъде трудно, много трудно. Ще се наложи да предявим искове в Делауеър, Ню Йорк и Каймановите острови. Можеш ли да отсъстваш оттук за няколко поредни месеца?
Последва пауза.
— Бих могла. Но не ми се иска. Тук е домът ми.
— Е, би могла да ме упълномощиш да се заема с това. Но не ме познаваш достатъчно добре.
— Нека да помисля върху това. — Сандра Мей махна шнолата от косата си и остави русите кичури свободно да се разпилеят. Отметна глава назад, загледана в небето, звездите и омагьосващата почти пълна луна. Осъзна, че съвсем не се бе отпуснала върху верандата, а върху рамото на Ралстън. Не се отдръпна.
После звездите и луната изчезнаха, изместени от тъмнината на неговия силует. Той я целуваше, обвил ръка около тила ѝ, след това около шията ѝ, сетне се плъзна към предната част на сукмана ѝ и разкопча копчетата, които придържаха презрамките около раменете ѝ. Тя отвърна на целувката му силно. Ръката му се придвижи към гърлото ѝ и разтвори най-горното копченце на блузата, която тя носеше закопчана догоре — така, както я беше учила майка ѝ, че винаги трябва да правят порядъчните дами.