Беше тръгнал към вратата, за да отиде в приемната на ареста и да посрещне Пийс и неговия бодигард, когато телефонът иззвъня. Дежурният в приемната го уведоми, че има посетител.
— Преподобният Лансинг. Каза, че е наложително да ви види. Държеше да ви предам, че е разгадал съобщението. Вие ще разберете какво има предвид.
— Идвам веднага.
Силвърмън се намръщи. Още щом разбра значението на пасажа сутринта, детективът беше решил да се обади на свещеника и да му обясни, че вече нямат нужда от помощта му. Но забрави да го направи. Мамка му… Е, щеше да направи нещо хубаво за този човек — може би да дари известна сума за църквата или да заведе преподобния на обяд в знак на благодарност. Да, обядът щеше да свърши работа. Можеха да поговорят за полицейските сериали по телевизията.
Детективът се срещна с преподобния Лансинг в приемната. Силвърмън го поздрави и веднага забеляза колко изтощен изглеждаше той.
— Успяхте ли да поспите снощи?
— Не — засмя се свещеникът. — Както изглежда, вие също.
— Елате с мен, преподобни. Разкажете ми какво открихте.
Силвърмън поведе Лансинг по коридора — все пак реши да чуе какво има да му каже свещеникът. Нямаше да му навреди.
— Мисля, че открих отговора.
— Продължавайте.
— Е, мислех си, че не трябва да се ограничаваме само до стих петнайсети. Той всъщност е нещо като увод към притчата, която следва. Мисля, че това е отговорът.
Силвърмън кимна, като си спомни какво беше прочел в Библията на Новески.
— Притчата за фермера?
— Точно така. Исус разказва за богат фермер, който имал добра реколта. Той не знае какво да прави с житото в повече. Мисли, че ще построи по-големи хамбари и предполага, че през остатъка на живота си ще се радва на онова, което е направил. Но това, което се случва, е че Бог го поразява, защото е алчен. Той е материално богат, но духовно беден.
— Дотук добре — каза Силвърмън. Все още не виждаше очевиден отговор на загадката.
Преподобният усети смущението на полицая.
— Основната идея на пасажа е алчността. И аз си мисля, че най-вероятно това е ключът към онова, което онзи беден човек се е опитвал да ви каже.
Стигнаха до входната рампа към ареста и се присъединиха към въоръжения полицай, който очакваше пристигането на бронирания автомобил с Пийс. Силвърмън научи, че всички арестанти са прехвърлени в автобуса, който щеше да ги откара в градския затвор.
— Кажи им да побързат — нареди Силвърмън и се обърна към свещеника, който продължи да обяснява.
— Затова се запитах какво представлява алчността в наши дни? И стигнах до извода, че това са Енрон, Тайко, изпълнителните директори, интернет богаташите… И Кахил индъстрис.
Силвърмън кимна бавно. Робърт Кахил беше бивш собственик на огромен аграрнопромишлен комплекс. След продажбата на тази компания, той се беше насочил към бизнес с недвижимо имущество и беше построил десетки сгради в окръга. Преди няколко дни точно този човек беше обвинен в укриване на данъци и игра на борсата с използване на вътрешна поверителна информация.
— Преуспял фермер — започна да разсъждава на глас Силвърмън. — Спохожда го неочакван късмет, а после неприятности. Разбира се. Точно като в притчата.
— И става още по-интересно — развълнувано обяви свещеникът. — Преди няколко седмици във вестника имаше статия — опитах се да я намеря, но не успях — за Кахил. Мисля, че редакторът беше цитирал няколко пасажа от Библията за алчността. Не помня кои точно, но съм готов да се обзаложа, че един от тях беше Лука 12:15.
Застанал на товарната рампа на входа, Силвърмън наблюдаваше как пристига колата с Ранди Пийс. Докато бронираният автомобил обръщаше, детективът и охраняващият полицай се огледаха внимателно наоколо за някакви признаци за заплаха. Всичко изглеждаше чисто. Детективът почука по задната врата и свидетелят и бодигардът му бързо излязоха и поеха по рампата. Автомобилът потегли.
Пийс веднага започна да се оплаква. Беше леко порязан по челото, а бузата му беше насинена, но той стенеше така, сякаш бе паднал от стълбите от втория етаж.
— Искам веднага да ме прегледа лекар. Виж тази рана. Вече е инфектирана. Слушай какво ти казвам! А рамото направо ме съсипва. Какво трябва да направи човек, за да се отнасят добре с него тук?
Полицаите бързо усвояват таланта да не обръщат внимание на трудните заподозрени и свидетели и Силвърмън почти не обърна внимание на хленченето на Пийс.
— Кахил — каза Силвърмън, като се обърна отново към свещеника. — И какво, мислите, означава това в нашия случай?