Жан-Клод ми изпрати дузина чисто бели рози с дълги стебла. На картичката пишеше:
«Ако си отговорила на въпроса, ела да потанцуваме заедно!»
Написах на гърба: «Не!» и пъхнах през деня картичката под вратата на «Престъпни удоволствия». Бях привлечена от Жан-Клод. Може и още да съм. И какво толкова? Той смяташе, че това променя положението. Не е вярно. Достатъчно ми е само да посетя гроба на Филип, за да знам, че не е вярно. О, по дяволите, дори не е нужно да ходя чак до там. Знам коя съм и каква съм. Аз съм Екзекуторката и не си уреждам срещи с вампири. Вампирите ги убивам.