— Аз съм твой крал и ще ми се подчиняваш, инак ще те убия! — и стисна здраво русия за гърлото, докато онзи не зина за въздух. Кралят-плъх го, хвърли по стълбите. Той се търкули с тупване и пукот на строшени кости.
Стовари се долу в изкривена от болка, пъшкаща купчинка. Вдигна очи. Омразата в погледа му би стигнала за цяла клада.
— Добре ли си? — попита новодошлият плъх.
Отне ми известно време да осъзная, че говори на мен. Кимнах. Очевидно бях спасена. Не, че имах нужда от спасяване. Не, разбира се!
— Благодаря!
— Не дойдох заради теб — увери ме той. — Бях забранил на хората си да ловуват за вампирите. Ето за това съм тук!
— Е, знам си аз къде ми е мястото, в класацията съм някъде малко над мухите. Все пак благодаря ти! Все едно какви мотиви си имал.
Той кимна.
— Няма защо!
Забелязах на левия му бицепс следа от изгорено. Беше във формата на груба корона. Някой го бе коронясал…
— Нямаше ли да е по-лесно просто да разнасяш със себе си корона и скиптър?
Той погледна ръката си, след това се ухили с онази плъша усмивка, оголвайки зъби.
— Така ръцете ми са свободни!
Погледнах го в очите да проверя дали не ми се подиграва и не успях да позная. Ходи чети по муцуната на плъх!
— А какво искат от теб вампирите? — попита той.
— Искат да работя за тях.
— Направи го. Ще те заболи, ако им откажеш.
— Теб няма ли да те боли, ако държиш плъховете настрани?
Той сви рамене — много странен жест.
— Николаос се смята за кралица на плъховете, защото това е нейното гербово животно. Е, ние не сме просто плъхове, а и хора, значи имаме избор. Аз имам избор!
— Прави каквото тя иска и няма да те боли! — посъветвах го.
Отново си спечелих усмивка.
— Аз давам добри съвети. Но рядко ги приемам.
— Аз също! — отвърнах.
Кралят се втренчи в мен с едното си черно око, след това се обърна към вратата.
— Те идват!
Знаех кои са «те». Купонът свършваше. Вампирите пристигаха. Кралят-плъх скочи по стълбите и грабна ранения си събрат. Метна го на рамо с лекота и след това изчезна, затича се по тунела, бърз като мишка, изненадана от светнатата лампа в кухнята. Истинска черна светкавица.
Чух тракане на подметки в коридора и се отместих от вратата. Тя се отвори — на площадката стоеше Тереза. Погледна ме, огледа и празната тъмница — стоеше с ръце на бедрата и здраво стиснати устни.
— Къде са те?
Вдигнах ранената си ръка.
— Изиграха си ролята и си тръгнаха.
— Не им влизаше в работата да си тръгват! — отвърна тя и изръмжа раздразнено. — Пак онзи техен крал на плъховете, нали?
Свих рамене.
— Те си тръгнаха, не знам защо.
— Тъй спокойна, тъй безстрашна… Нима плъховете не те стреснаха?
Отново свих рамене. Ако даден номер действа, придържай се към него.
— Не беше нужно да ти пускат кръв… — тя ме погледна. — Възнамеряваш ли при следващото пълнолуние да си сменяш облика? — В тона й долових намек за любопитство. Е, любопитството уби вампира. Човек винаги може да се надява.
— Не — отвърнах и оставих въпроса дотам. Никакви обяснения. Ако тя наистина искаше да знае какво е станало, нека ме блъска в стената докато не й кажа това, което й се ще да чуе. Няма дори да й се наложи да се изпоти. Разбира се, Обри е бил наказан, задето ме е наранил…
Тереза присви очи:
— Плъховете трябваше да те уплашат, съживителке! Май не са си свършили работата!
— Може пък да не се плаша лесно! — погледнах я в очите без никакво усилие. Бяха си просто очи.
Вампирката внезапно ми се усмихна, оголвайки зъби.
— Николаос ще намери с какво да те уплаши, съживителке. Защото страхът е сила! — прошепна тя, сякаш се боеше да го каже твърде високо.
От какво ли се боят вампирите? Дали ги преследват видения на заострени колове и чесън, или има и по-страшни неща? Как да уплашиш мъртвец?
— Върви пред мен, съживителке! Отиваме да се срещнем с господарката ти!
— Нима Николаос не е и твоя господарка, Тереза?
Тя ме погледна с безизразно лице, сякаш смехът й бе илюзия. Очите й бяха студени и тъмни. Дори в погледа на плъховете имаше повече живот.
— Преди нощта да свърши, съживителке, Николаос ще е господарка на всички!
Поклатих глава.
— Не мисля така!
— Силата на Жан-Клод те е направила глупава!
— Не — отвърнах, — не е от това!
— Тогава какво е, простосмъртна?
— Предпочитам да умра, отколкото да стана вампирска подлога!
Тереза дори не примигна, само кимна.
— Нищо чудно желанието ти да се изпълни!