— О, представи си, хората си имали планове за петък вечер! — възхитих се аз.
Тя ме зяпна така, сякаш се опитваше да прецени дали се шегувам или напротив.
Кетрин ме погледна предупредително. Дарих и двете с най-добрата си ангелска усмивка. Веспучи ми отвърна. Кетрин не се подлъга.
Моника започна да танцува по тротоара, весела като пиян омар. Беше пила само две питиета с вечерята. Много лош знак.
— Бъди мила! — изсъска Кетрин.
— Че какво съм казала?
— Анита! — прозвуча досущ като баща ми, когато закъснявах прекалено.
Въздъхнах.
— Просто днес не си забавна!
— Смятам да съм ужасно забавна! — тя протегна ръце към небесата. Носеше смачканите останки на деловия си костюм. Вятърът духна дългата й, медночервена коса. Така и не съм успяла да реша дали Кетрин ще е по-хубава, ако си отреже косата, така че човек първо да забелязва лицето й, или косата я прави красива.
— Ако се налага да се откажа от малкото си почивни нощи, значи трябва да се забавлявам — и то страхотно! — каза тя.
Имаше нещо в начина, по който го каза. Погледнах я изпитателно.
— Нали не смяташ да се напиваш до падане под масата, а?
— Може би! — тя се ухили лукаво.
Кетрин знаеше, че не одобрявам — или по-скоро, че не разбирам пиянството. Не ми харесваше да си разхлабвам задръжките. Ако смятах да излизам от релси, държах да съм на волана и да контролирам степента на отклонение.
Оставихме колата на паркинг две пресечки по-назад. От онези с кованите железни огради. Край реката няма много място за паркиране. Тесните тухлени улици и древни тротоари са предназначени за коне, не за коли. Улиците бяха прясно измити от лятната буря, вилняла и преминала по време на вечерята. Първите звезди блестяха над главите ни като диаманти, пришити върху кадифе.
Моника извика:
— Разбързайте се, повлекани!
Кетрин ме погледна и се ухили. И в следващия миг хукна към колежката си.
— О, мътните да ви вземат! — промърморих. Може би, ако бях пила на вечеря, щях и аз да се разтърча, но се съмнявам.
— Не се дръж като стара чанта! — подвикна ми Кетрин.
Стара чанта ли? Догоних ги и ходом. Моника се кикотеше. Просто бях сигурна, че ще се кикоти. Облягаха се една на друга с Кетрин, обхванати от пристъп на веселие. Подозирам, че може да се надсмиваха и над мен.
Моника се успокои достатъчно, за да имитира фалшив сценичен шепот:
— Знаеш ли какво има зад ъгъла?
Всъщност знаех. Последното убийство на вампир бе станало само на четири пресечки оттук. Намирахме се в района, наричан от вампирите «Квартала». Хората пък го наричат Крайречния или Кървавия площад, зависи дали искат да прозвучи грубо или не.
— «Престъпни удоволствия» — отвърнах.
— О, боже, развали изненадата!
— Какви са тия престъпни удоволствия? — попита Кетрин.
Моника се изкикоти.
— О, боже, боже, изненадата все пак не е развалена! — тя хвана младоженката за ръката. — Ще ти хареса много, обещавам!
Може би щеше да й хареса — аз знаех, че на мен няма да ми допадне, но все пак ги последвах зад ъгъла. Табелата беше великолепна — неон в цвета на артериална кръв. За мен този символизъм е чиста загуба на време.
Изкачихме се по трите широки стъпала и ето ти един вампир, застанал пред въртящата се врата. Беше подстриган съвсем късо и имаше малки, светли очички. Масивните му рамене сякаш щяха да разкъсат по шевовете черната тениска. Нима фитнесът не се обезсмисля след смъртта?
Още от фоайето чувах тежката смес от гласове, смях и музика. Този пищен, наситен звук от бърборенето на много хора в тясно пространство предполагаше, че си прекарват добре.
Вампирът стоеше до вратата съвсем неподвижен. Да, в него се долавяше движение — живост, поради липсата на по-добра дума. Надали е бил мъртъв повече от двадесет години, най-много. В тъмното изглеждаше почти като човек, дори и за мен. Тази вечер вече бе хапнал. Кожата му бе розова и свежа. Изглеждаше едва ли не с червени бузки. Да, прясната кръв определено е полезна! Моника го стисна за ръката.
— О, виж само какви мускули!
Вампирът се ухили и оголи зъбите си. Кетрин зина. Той се ухили още по-широко.
— Бъз е старо приятелче, нали, Бъз? Вампирът Бъз? Боже, ужасно.
Но той кимна.
— Влизайте, Моника! Масата ви очаква!
Маса ли? Що за връзки имаше тази въртиопашка? «Престъпни удоволствия» беше един от най-горещите клубове в Квартала и не приемаше резервации.
На вратата имаше голяма табела: «Не се допускат никакви кръстове, разпятия или други свещени предмети!». Прочетох табелата и я подминах. Нямах намерение да си свалям кръста.