Робърт Лъдлъм
Превъзходството на Борн
На Шенън Пейдж Лъдлъм
Добре дошло, скъпо дете.
Честити да са дните ти.
1.
Кулон. Гъмжащият от хора най-краен издатък на Китай, който е свързан със севера само по дух — ала този дух е проникнал дълбоко в човешкото съзнание без оглед на натрапени и несъществени практически съображения, каквито са политическите граници. Земята и водата са даденост, но именно волята на човешкия дух решава как ще бъдат използвани те — и отново тук нямат място абстракциите като ненужна свобода или относителна изолираност. Реална грижа са само празните стомаси, стомасите на деца и жени. Оцеляването. Нищо друго не съществува. Всичко останало e тор, който би трябвало да бъде разхвърлян по неплодородните полета.
Слънцето залязваше и над Кулон, както над пристанището Виктория на близкия остров Хонконг, бавно се спускаше невидима пелена, укротяваща постепенно шумотевицата на деня. С падането на сенките виковете на уличните търговци ставаха някак по-приглушени, а водените на тих глас преговори по високите етажи на величествените конструкции от стомана и стъкло, които рисуваха поднебесния контур на градския силует, приключваха с кимане, свиване на рамене и мимолетни усмивки на мълчаливо съгласие. Настъпваше нощта, възвестявана от ослепителното оранжево слънце, чиито лъчи пронизваха накъсаната и назъбена стена на облаците на запад — ясно очертани като тънки саби, събрали в себе си безмилостна енергия и готови всеки миг да прободат хоризонта, но стремящи се да оставят у тази част на света жив спомен за светлината.
Скоро небето щеше да потъмнее, но мрак нямаше да царства долу. Там щяха да грейнат милионите ярки светлини, създадени от човека, за да осветят града, земята и водата и да маркират изпълнените с напрежение кръстопъти на успехи и конфликти. В бурния и неспирен карнавал на нощта щяха да започнат нови игри — игри, от които човешката раса би трябвало да се откаже още в зората на Сътворението. Ала тогава не е имало хора — тъй че от кого е регистрирано? Кой е знаел? Кой се е вълнувал. Смъртта не е била стока за продан.
Малка моторница с мощен двигател под невзрачната външност се носеше по канала Лама покрай брега, насочена към пристанището. Случайният наблюдател би я взел за обикновена гемия, наследена от първородния син на едва скърпващ двата края рибар, на когото веднъж в живота е паднал случай да прекара незаконно хашиш или скъпоценности от Макао или пък е имал нощ на луд късмет в игра на маджонг, или все едно как е успял да припечели нещичко в повече. А синът просто е решил да монтира витло, вместо да разчита на мудната скорост от платното или от примитивните мотори на сампаните, за да прекарва по-бързо стоките си. Нито китайските гранични патрули, нито крайбрежната охрана на Шян Дзин Уан обръщаше внимание на подобни дребни нарушения; те бяха без значение, пък и знае ли човек интересите на коя от фамилиите отвъд Новите територии ще засегне? Растящите по хълмовете билки все тъй носеха добра печалба и пълнеха стомасите — може би и собствените им. Кой се интересува? Да минават и заминават.
Моторницата навлезе в пристанищния коридор, осветяван от двете страни — от остров Хонконг вдясно и от Кулон вляво. Три минути по-късно бръмченето на мотора постепенно се смъкна до най-ниския си регистър и моторницата се плъзна в едно празно място на кея Цим Ша Цуй, оживено и гълтащо немалко долари лице на Кулон, обърнато към морето. Шумните тълпи от търговци наоколо, заложили нощните си капани за туристи, не й обърнаха никакво внимание. Още едно старо корито, завръщащо се след риболов. Много важно.
Ала в следващия миг шумът около най-близките сергии стихна. Възбудените гласове се снишиха и погледите се насочиха към фигурата, изкачваща се по почернялата и омазнена стълба към кея.
Беше свят човек, облечен в дълга бяла дреха, подчертаваща стройното му и изненадващо високо тяло. Под качулката лицето му почти не се виждаше, но полъхът на бриза откри за миг мургавите страни и горящите решителни очи. За всички бе ясно, че не е обикновен свещеник. Беше хешанг, тоест един от избраниците на старите мъдреци, които търсеха сред младите монаси надарените с вътрешно духовно познание, определени от съдбата за висши дела. А ако такъв монах бе висок, строен и с огнен поглед, толкова по-добре. Подобни свети хора неизменно привличаха вниманието, а от това пък следваха щедри дарения, извикани от страх и преклонение, но най-вече от страх. Може би този хешанг бе член на някоя от мистичните секти, които бродеха по хълмовете и горите на Гуангце, или на религиозно братство от планините на далечния Кинг Гаоян — за членовете им се говореше, че са наследници на малък народ от далечните Хималаи и те открай време предизвикваха у хората силен интерес, обуздан от боязън, тъй като малцина проумяваха неясните им учения. В тия учения под благата маска се криеха тънки предупреждения за неописуеми мъки, очакващи всеки, пренебрегнал постулатите им. А по земята и водата бездруго имаше твърде много мъки — кому бяха нужни още? Затова давай каквото можеш на духовете, на техните посланици с огнен поглед, пък може някога някъде да ти се зачете.