— Какво е станало?
— Дейвид, ела си у дома. Тук има един човек, с когото трябва да се срещнеш. Побързай, мили.
Заместник-секретарят на Държавния департамент Едуард Макалистър се представи твърде лаконично, но чрез споменаването на известни факти даде на Уеб да разбере, че не е от дребните служители в Департамента. От друга страна, не се и самоизтъкваше прекалено; у него се чувстваше сигурността на бюрократа, уверен, че ще устои на всякакви административни промени.
— Ако желаете, можем да отложим разговора, докато се облечете в нещо по-удобно, господин Уеб.
Дейвид още беше в навлажнените от пот шорти и фланелка, тъй като само бе грабнал дрехите си от съблекалнята и тичешком бе стигнал до колата.
— Струва ми се, че работите на вашето ведомство не търпят отлагане, господин Макалистър.
— Седни, Дейвид — Мари Сен Жак-Уеб влезе с две хавлиени кърпи. — Вие също, господин Макалистър. — Подаде на Дейвид едната кърпа, докато двамата мъже се настаниха пред незапалената камина един срещу друг. Мари застана зад съпруга си и започна да трие врата и раменете му с втората кърпа. Светлината от настолната лампа изпращаше червеникави отблясъци в кестенявата й коса; красивите й черти на лицето се криеха в сянка, а очите й бяха приковани към служителя от Държавния департамент. — Моля, започвайте — прикани го тя. — Както вече ви казах, имам разрешен от правителството достъп до секретни сведения и мога да чуя всичко, което ще кажете.
— Нима някой го оспорва? — попита Дейвид и погледна първо към нея, после към посетителя, без да крие враждебното си отношение.
— Съвсем не — отвърна Макалистър със слаба, но искрена усмивка. — Никой, запознат с приноса на съпругата ви, не би дръзнал да изяви съмнение относно нея. Тя е успяла там, където мнозина са се провалили.
— Съвсем точно — съгласи се Уеб. — Макар че в същото време с тая фраза нищо не казвате.
— Не се стягай толкова, Дейвид.
— Простете. Тя е права — Уеб се помъчи да се усмихне, но опитът излезе неуспешен. — Предубеден съм, а не е редно да постъпвам така, нали?
— Бих казал, че имате пълно право — отвърна заместник-секретарят. — Аз във всеки случай щях да се държа по същия начин на ваше място. Макар че подготовката ни е била почти еднаква и аз също заемах пост в Далечния изток няколко години, никой не би се спрял на мен за задачата, която сте изпълнявали. Преживяното от вас е на светлинни години от моите способности.
— От моите също. То е очевидно.
— Аз не го разбирам така. Господ е свидетел, че нямате вина за неуспеха.
— Казвате го от любезност. Не искам да ви обидя, но прекалената любезност на хора като вас ме изнервя.
— Тогава да пристъпим към конкретния въпрос.
— Да, ако обичате.
— Надявам се предварителната ви преценка за мен да не е твърде строга. Аз не съм ви враг, господин Уеб. Искам да бъда ваш приятел. Мога да натисна копчета, които ще ви помогнат, ще ви предпазят.
— От какво?
— От нещо, което никой не е очаквал.
— Да го чуем.
— Точно след трийсет минути охраната ви ще бъде удвоена — заяви Макалистър, без да откъсва поглед от лицето на Дейвид. — Това е мое решение и ако сметна за нужно, ще я учетворя. Сменящите се телохранители вече няма да се сливат с гледката, а ще излязат на показ. Надявам се при това да добият застрашителен вид.
— Господи! — Уеб подскочи на стола си. — Карлос се е появил!
— Не мислим, че е така — отвърна правителственият служител. — Не можем да изключим напълно участие на Карлос, но вероятността е твърде малка.
— Е, да — кимна Дейвид. — Ако беше Чакала, хората ви щяха да са навсякъде около мен, и то много добре прикрити. Щяхте да го оставите да стигне до мен, защото дори да бъда убит, цената е приемлива.
— Не и за мен. Не сте длъжен да ми вярвате, но го казвам искрено.
— Благодаря ви. Но за какво става дума тогава?
— Има чужд достъп до досието ви. По-точно до документите за „Тредстоун“.
— Достъп на неупълномощени лица?
— Отначало нужните пълномощия бяха налице, защото възникна кризисна ситуация. В известен смисъл нямахме друг избор. После нещата излязоха извън контрол и сега сме загрижени. За вас.
— Бъдете по-конкретен, моля. У кого е попаднало досието?
— У вътрешен човек, доста високопоставен. Пълномощията му не можеха да бъдат оспорвани.
— И кой е той?
— Служител на британското МИ-6, действащ в Хонконг, на когото ЦРУ разчита от години. Долетя във Вашингтон и се обърна към прекия си контакт в Управлението с настояване да му бъдат предоставени всички материали за Джейсън Борн. Твърдеше, че в района е възникнала криза като непосредствено следствие от проекта „Тредстоун“. Даде също така много ясно да се разбере, че ако искаме размяната на строго секретна информация между британското и американското разузнаване да продължи, трябва да удовлетворим искането му.