— Може ли да бъдете по-ясен?
— Договорът със срок 1997 година — намеси се с тих глас Мари — изтича след няколко години, ето защо с Пекин се водят нови преговори. Въпреки това страните са доста нервни, чувстват несигурност и никой не бива да разклаща лодката. В случая най-добрата стратегия са спокойствието и стабилността.
Дейвид премести поглед от нея към Макалистър, после бавно кимна.
— Да, разбирам. Чел съм за това по вестници и списания, но не знам много по въпроса…
— Интересите на съпруга ми са в друга сфера — поясни Мари на Макалистър. — Той изучава хората, техните цивилизации.
— Добре де — съгласи се Уеб. — И какво?
— Моите интереси пък са насочени към парите и постоянния им оборот, неговата експанзия, пазарите и колебанията им; стабилността или липсата на стабилност. А малко или повече единствената стока на Хонконг са парите; те са единственото основание за неговото съществуване. Без тях промишлеността им ще загине.
— А наруши ли се стабилността, настъпва хаос — допълни Макалистър. — И това ще бъде извинението на военнолюбците от Китай. Народната република ще извърши агресия, за да овладее хаоса. И какво ще настъпи тогава? Банков колапс. Търговията в Далечния изток ще рухне.
— Смятате, че Народната република ще поеме такъв риск?
— Хонконг, Макао, Кулон и всички останали територии са част от тяхната „велика богоугодна нация“. Те се смятат за една общност, а източният човек не търпи неподчинение у децата си, сам го знаете.
— И вие твърдите, че един човек, представящ се за Джейсън Борн, е способен да доведе до подобна криза? Не ви вярвам!
— Такива са най-песимистичните резултати, но те не са изключени. Той олицетворява един мит, в това се състои хипнотичният фактор. Приписват му се множество убийства, пък макар и само с цел да се прикрият истинските убийци, заговорници от средите на фанатиците сред крайно левите и крайно десните, които се прикриват зад смъртоносния образ на Джейсън Борн. Като се замислите, ще признаете, че самият мит е създаден точно по този начин. Когато биваше убита някоя важна личност в района, вие, в ролята на Джейсън Борн, правехте нужното, за да бъде приписано убийството на вас. И само след две години се сдобихте със страховита слава, макар че всъщност бяхте убили само един човек — пиян, доносник в Макао, който се бе опитал да ви удуши с примка.
— Не си спомням този случай — отбеляза Дейвид.
Заместник-секретарят кимна съчувствено.
— Да, казаха ми за това. Но не схващате ли, че ако бъдат убити важни политически фигури, да речем, губернаторът или представителят на Народната република в преговорите, в цялата колония ще настанат размирици. — Макалистър замълча, после махна с ръка. — Както и да е, това е наша грижа, а не ваша, и мога да ви кажа, че най-добрите ни хора от разузнаването са впрегнати на работа по този проблем. Ваша грижа е собствената ви безопасност, господин Уеб. А в този момент тя е и моя грижа поради морални съображения. Вие трябва да бъдете защитен.
— Това досие не биваше да бъде представяно абсолютно на никого — студено изрече Мари.
— Нямахме избор. Работим в тясно сътрудничество с англичаните и трябваше да им докажем, че с „Тредстоун“ е приключено. Че съпругът ви е на хиляди мили далеч от Хонконг.
— Вие сте им казали къде е той? — извика съпругата на Уеб. — Как сте посмели!
— Нямахме избор — повтори Макалистър и отново разтри челото си. — В определени критични ситуации трябва да си сътрудничим. Сигурно разбирате.
— Не разбирам обаче защо изобщо е съществувало досие за съпруга ми — вбесена го парира Мари. — Неговата мисия беше свръхсекретна.
— Налага се поради обстоятелството, че разузнавателните операции се финансират от Конгреса. Такъв е законът.
— Хайде, моля ви се! — избухна Дейвид. — Като сте толкова вътре в моите дела, сигурно знаете откъде идвам. Къде са тогава всички документи за „Медуза“?
— Не мога да ви отговоря — поклати глава Макалистър.
— Вече ми отговорихте — сряза го Уеб.
— Доктор Панов изрично настоя да бъдат унищожени всички материали относно „Тредстоун“ — настойчиво продължи Мари. — Или поне да бяхте използвали фалшиви имена, но вие и това не сте направили. Що за хора сте вие?
— Аз лично бих се съгласил и с двете искания! — с неочаквано вълнение в гласа продума Макалистър. — Съжалявам, госпожо Уеб. Простете ми. Това е било, преди да дойда. И аз като вас съм възмутен. Може би сте права, изобщо не е бивало да съществува досие. Има си начини…