— Хайде! — извика Борн и вдигна една от двете банки с кръв. — Движи се!
Макалистър се придържаше за парапета на стената, докато двете ски на хеликоптера докоснаха бетона. Беше блед, лицето му приличаше на чужда маска.
— Отвратително — изстена той. — Почакай да се оправим.
— Оправили сме се. Това е ваш график, аналитико. Движи се.
С дадените от полицията указания те прекосиха пространството на паркинга и влязоха през двойните врати, държани отворени от две сестри. Вътре доктор в бяла престилка с неизбежния стетоскоп, увиснал на единия джоб, пое ръката на Макалистър.
— Радвам се да ви видя, сър — каза той на добър английски, макар и със силен акцент. — Въпреки твърде странните обстоятелства…
— И вашите бяха такива преди три години — прекъсна го Макалистър, като дишаше тежко. — Накъде тръгваме?
— Последвайте ме до лабораторията. В края на коридора. Старшата сестра ще провери етикетите, после ще дойдете с мен в друга стая, където двамата мъже чакат да ви заместят. Сменяте си дрехите и те тръгват.
— Кои са? — попита Борн. — Къде ги намерихте?
— Португалски интернисти — отговори докторът. — Млади доктори, изпратени от Педрозо.
— По-конкретни обяснения? — настоя Джейсън, когато тръгнаха надолу по коридора.
— Всъщност няма — каза човекът от Макао. — Просто това, което вие на английски наричате „чейндж“. Двама британски лекари искат да прекарат нощта тук, а други двама отрудени интернисти заслужават да прекарат една нощ в Хонконг. Напълно законно. Те ще се върнат с ферибота сутринта. Няма да знаят нищо, няма да подозират нищо. Само ще бъдат доволни, че по-възрастен лекар е признал техните нужди.
— Намерил си точния човек, аналитико.
— Той е крадец.
— Ти си курва.
— Моля?
— Нищо. Да вървим.
След като банките бяха доставени и запечатването им проверено, Борн и Макалистър последваха доктора в заключения съседен офис, в който се съхраняваха наркотични средства и който имаше отделна врата към коридора, също заключена. Двамата португалски лекари чакаха пред стъклените шкафове, единият значително по-висок от другия, но и двамата с приветливи усмивки. Нямаше представяне, само леко кимване и кратка забележка на доктора към Макалистър.
— Бих казал, че на ръст са подходящи, нали?
— Да — отвърна Макалистър и двамата с Джейсън започнаха да събличат престилките си. — Макар че са по-високи от нас. Ако се приведат и изтичат достатъчно бързо, няма да има проблеми. Кажете им да оставят дрехите и рецептите на пилота.
Борн и аналитикът навлякоха тъмни измачкани панталони и широки куртки. Всеки подаде на човека, който щеше да го замести, дрехите и лекарските шапчици. Макалистър каза:
— Нека побързат. Заминаването е определено за след по-малко от две минути.
Докторът заговори на развален португалски, след което се обърна към заместник-секретаря.
— Пилотът няма да потегли без тях, сър.
— Официално всичко е заковано до минута — просъска аналитикът със страх в гласа. — Нека не даваме възможност някой да полюбопитства повече, отколкото трябва. Всичко е част от часовников механизъм. Бързо!
Интернистите се облякоха, нахлупиха ниско шапките си, подписаните рецепти за доставката потънаха в джобовете им. Докторът даде последните инструкции на американците, като им връчи два оранжеви пропуска за болницата.
— Навън ще излезем заедно, вратите се заключват автоматично. Веднага ще съпроводя нашите млади доктори до хеликоптера, като им благодаря на висок глас, докато минаваме покрай полицейския кордон. Вие ще завиете вдясно, а после вляво към предното фоайе и входа. Надявам се, че колкото и приятно да прекарахме заедно, вече всичко свърши.
— За какво са ни? — попита Макалистър, като вдигна болничния пропуск.
— Да се надяваме, че няма да ви дотрябват. Но в случай, че ви спрат, те ще обяснят вашето присъствие тук и никой няма да ви разпитва.
— Защо? Какво се разбира от тези пропуски? — За аналитика не можеше да има нищо скрито.
— Много просто — отвърна докторът, като гледаше спокойно Макалистър. — Според тях сте пациенти чужденци без никакви средства в момента и аз щедро ви лекувам безплатно в моята клиника. От гонорея, за да бъдем точни. Разбира се, има и отличителни белези като височина, тегло, цвят на косата и очите и народност. Вашите са по-изчерпателни, защото не бях виждал до този момент приятеля ви. Но в моите папки има точни копия, така че никой няма да сбърка, че сте бил самият вие.