— Аз отидох при хора, които познавам отпреди.
— За да не научите нищо друго, освен че ако продължавате да заплашвате с нарушаване на мълчанието, шансовете да ви върнат към терапия се увеличават. Все пак идвахте от „Медуза“ с явна амнезия, дори шизофрения.
— Конклин отиде при други…
— И му е било казано само толкова, колкото ние да разберем какво знае. Струва ми се, че едно време е бил сред най-добрите.
— Бил е. И все още е.
— Той издаде тогава заповед за поставяне на операцията извън контрол.
— Минало-заминало. При същите обстоятелства сигурно и аз щях да постъпя като него. Той научи много повече, отколкото аз във Вашингтон.
— Накараха го да повярва в това, което искаше. Ето ви друг момент от брилянтния подход на Хавиланд. Запомнете, Алекс Конклин е много разочарован човек. Той не обича света, в който прекара двайсет години от живота си, нито хората, с които споделяше този живот. Било му е казано, че някаква „черна“ операция евентуално е тръгнала в грешна посока. — Макалистър направи пауза, след като завиха зад ъгъла и изведнъж попаднаха сред нощните тълпи на Макао. — Всичко водеше към началната лъжа, не виждате ли? — продължи аналитикът. — Конклин е бил убеден, че е станало нещо непредвидено и вашето положение е безнадеждно, както и това на жена ви, освен ако, разбира се, не започнете да действате според новия сценарий.
— Това ми каза и той — намръщи се Джейсън, припомняйки си чакалнята на летище Дълес и сълзите, които бяха изпълнили очите му. — Каза ми да изпълня сценария.
— Нямал е избор. — Макалистър изведнъж хвана Борн за ръката и го поведе към тъмната витрина на един магазин. — Трябва да поговорим.
— Ние говорим — отвърна рязко човекът от „Медуза“. — Зная накъде вървим и няма време за губене.
— Не бързайте — настоя аналитикът. Отчаянието в гласа му накара Борн да спре, да го погледне и да тръгне след него. — Преди да направите и най-малкия ход, би трябвало да разберете.
— Какво да разбера? Лъжите?
— Не, истината.
— Не знаете каква е истината.
— Знам по-добре от вас. Както казахте, това е моя работа. Стратегията на Хавиланд нямаше да отиде по дяволите, ако не замесваше жена ви. Тя избяга и с това стана причина за провала.
— Знам.
— Тогава сигурно знаете, че Шенг знае за нея и схваща ролята й.
— Не бях помислил за това.
— Помислете сега. Между хората на Лин Уензцу се появи предател, когато те я търсеха в цял Хонконг, Кетрин Стейпълс беше убита, защото беше свързана с жена ви, и са били прави, че благодарение на онази мистериозна жена тя е научила някои ужасни истини. Заповедите на Шенг очевидно целят да премахнат цялата опозиция, дори потенциалната опозиция. В Пекин сте видели, че той е фанатик и търси под вола теле. Врагове във всеки тъмен ъгъл.
— Не разбирам мисълта ви — стана нетърпелив Борн.
— Той обаче е и много резултатен и агентите му са пръснати тук, в колонията.
— Е?
— Когато историята се включи в утрешните вестници и в телевизионните новини, той ще направи известни предположения и ще нареди къщата във „Виктория Пийк“ и хората от МИ-6 да бъдат наблюдавани всяка минута час по час, дори ако трябва да задържи като заложници собствениците на съседното имение и за втори път да проникне в редиците на британското разузнаване.
— По дяволите, накъде биете?
— Той ще намери Хавиланд и тогава ще намери жена ви.
— И?
— Да предположим, че се провалите. Да предположим, че ви убият. Шенг няма да се успокои, докато не научи всичко, което трябва да бъде научено. И ключът несъмнено е жената с Хавиланд, защото е енигмата в центъра на цялата мистерия и е свързана с посланика. Ако нещо се случи с вас, Хавиланд ще бъде принуден да я пусне и Шенг ще я получи. Качват я на самолет от Кай Так, от Хонолулу или от Ню Йорк. Той няма да спре, докато не я хване. Той ще трябва да разбере какво е било скроено срещу него и ключът е тя. Друго няма.
— Какво искате отново да ми кажете?
— Всичко може да се повтори с далеч по-ужасни резултати.
— Сценарият? — попита Джейсън, като в същия момент го нападнаха кървавите образи от долината в птичия резерват.
— Да — каза твърдо аналитикът. — Само че този път жена ви ще бъде отвлечена наистина, не просто като част от някаква стратегия. Шенг ще направи всичко възможно.