— Не, ако е мъртъв!
— Вероятно не. Но рискът от провал съществува — тоест да остане жив.
— Искате да кажете нещо, но не го казвате!
— Добре, сега ще го кажа. Също както убиеца, сега вие сте връзката към Шенг, този, който може да се свърже с него, но аз съм този, който може да го примами да излезе на открито.
— Вие?
— Това беше причината, поради която настоявах да се използва моето име при изявленията в пресата. Вижте, Шенг ме познава и аз внимателно слушах, когато излагахте на Хавиланд теорията си за конспиратора, изпратен по дирите на друг конспиратор. Той не я хареса и аз, да си призная, също. Шенг не би приел да се види с непознат, но той би приел, ако човекът му е познат.
— Защо точно с вас?
— Заради една половин лъжа, половин истина.
— Благодаря ви, че сте слушали толкова внимателно. Сега ми обяснете.
— Първо истината, мистър Уеб, или Борн, или както искате да ви наричам. Шенг е наясно както с големия ми принос за моето правителство, така и с очевидната липса на професионален прогрес. Аз съм умен, но неизвестен бюрократ, защото ми липсват качествата, които биха ме издигнали на висок пост. В известен смисъл съм като Конклин — без неговия проблем с алкохола, но не и без неговото огорчение. По нищо не отстъпвам на Шенг, и той го знае, но Шенг успя, а аз не.
— Трогателна изповед — каза нетърпеливо Борн. — Но защо ще иска да се види с вас, мистър аналитик — надявам се, знаете до какво ще доведе това.
— И аз искам парче от хонконгския му пай. Едва не ме убиха снощи. Това преля чашата. След всички тези години и аз искам нещо за себе си и за семейството си. Това е горе-долу лъжата.
— Не мога да проследя мисълта ви.
— Защото не усещате подтекста. Аз съм в края на кариерата си. Бях изпратен тук да потвърдя и анализирам слух, появил се от Тайван. Този слух за икономически заговор в Пекин ми се струваше основателен и ако беше истина, щеше да съществува само един източник в Пекин — моят колега от китайско-американските търговски преговори, олицетворяващ силата зад новата китайска търговска политика. Нищо не би могло да се направи без него, ето защо съм приел, че имам достатъчно основания да се свържа с него, без да вдигам много шум, просто по официален път да разсея слуховете срещу определена цена. Мога да стигна чак дотам, да кажа, че не виждам нищо срещу интересите на моето правителство и, естествено, срещу моите собствени. Главното е, че той ще трябва да се срещне с мен.
— И после?
— После вие ще ми наредите какво да правя. Казахте, че и бомбаджия може да се справи, тогава защо да не мога и аз? Разбира се, не с експлозиви, с тях не бих се справил, с оръжие обаче…
— Ще ви убият.
— Поемам риска.
— Защо?
— Защото трябва да бъде направено, Хавиланд е прав. А в момента, в който Шенг разбере, че сте истинският убиец, онзи, който се е опитал да го пречука в птичия резерват, неговата охрана ще ви направи на решето.
— Никога не съм искал той да ме вижда. Вие ще се погрижите за това, но не по този начин.
В тъмнината аналитикът изгледа отблизо човека от „Медуза“.
— Взимате ме с вас, нали? Принудете ме, ако трябва.
— Да.
— Това си и помислих. Иначе нямаше да се съглася на идването ми до Макао. Можехте на летището да ми кажете как да се свържа с Шенг и да поискате да ви дадем малко време, преди да започнем да действаме. И ние не бихме нарушили срока, защото сме много изплашени. А сега виждате, че няма защо да ме принуждавате. Дори си взех дипломатическия паспорт. — Макалистър спря, за да си поеме дъх и после добави: — И още един паспорт, който взех от досието на техника, дето ви направи снимката върху масата.
— Какво става?
— От техническия персонал на Външно министерство трябва да предават паспортите си, когато се занимават със сериозни секретни задачи. Това е предохранителна мярка за тяхна собствена безопасност.
— Аз имам три паспорта. Как, по дяволите, си мислите, че се добрах дотук?
— Знаехме, че имате най-малко два. Когато тръгвахте за Пекин, използвахте едно от имената, за което имаше описание като за човек с кафяви очи, не лешникови. Как го направихте?
— Носех очила — от чисто стъкло. По идея на мой приятел, който използва странно име и е по-добър от всичките ви хора.
— О, да. Чернокож фотограф и експерт по идентифициране на личността, който се казва Кактус. Всъщност той работеше тайно за „Тредстоун“, но вероятно си спомняте, както и факта, че идваше да ви види във Вирджиния. Според сведенията работи за престъпни лица.
— Ако го пипнете, ще ви изкарам на сухо от водата на бюрокрацията.