— Нямам намерение. Сега все пак ще трябва да докараме тук този, който най-много прилича на човека от паспорта.
— Това е губене на време.
— Не е. Дипломатическите паспорти са значително преимущество, особено тук. Благодарение на тях отпада въпросът за визите, който е загуба на време, и макар да съм сигурен, че имате откъде да си купите готов, така е по-лесно. Китай иска парите ни, мистър Борн, и нашите технологии. Ще ни пуснат да минем бързо и след граничната проверка Шенг ще има възможност да се увери, че аз съм този, който твърдя, че съм. Могат също да ни снабдят с бърз транспорт, той също ще ни бъде необходим при нашите разговори с Шенг и неговите помощници.
— Нашите какво?
— Вие ще говорите с помощниците на Шенг в каквато последователност това бъде изисквано. Ще ви кажа какво да кажете, но когато настъпи момент за последната уговорка, аз ще говоря с Шенг Чу Янг.
— Ти си нула! — извика Джейсън. — В тези неща си абсолютен аматьор!
— В това, което вие правите, наистина. Но не и в това, което правя аз.
— Защо не казахте на Хавиланд за великия си план?
— Защото нямаше да позволи. Би ме поставил под домашен арест, защото ще помисли, че съм луд. Винаги мисли така. Аз не съм изпълнител. Но това тук е различно и изпълнителите го виждат, защото е част от техния театър. Като оставим икономиката настрана, това е заговор за подриване основите на един крайно съмнителен, авторитарен режим. И кой е в центъра на този заговор, чийто провал е неизбежен? Кои са тези агенти, на които Пекин вярва като на своите собствени? Най-дълбоко посветените врагове на Китай, техните собствени братя от Гуоминдана. И когато лайното падне върху вентилатора, с извинение, всички актьори и статисти ще излязат на сцената и ще закрещят срещу предателството и с право ще се бунтуват, защото не са способни на нищо друго. Ще настъпи всеобщ смут, а на световната сцена всеобщият смут води до всеобщо насилие.
Беше ред на Борн да погледне аналитика. Когато го направи, си спомни думите на Мари, казани по друг повод, но поводът беше без значение в момента.
— Това не е отговор — каза той. — Това е само гледна точка. Защо вие? Надявам се, че не за да докажете своята честност. То би било най-глупавото сега.
— Колкото и да е странно — отвърна аналитикът, като се намръщи, — а що се отнася до вас и жена ви, вашата роля е незначителна. Но основната причина, мистър Борн, е, че ми омръзна да бъда Едуард Нюингтън Макалистър, може би добър, но непоследователен аналитик.
Джейсън разгледа лицето на заместник-секретаря.
— Преди малко казахте, че мога да се проваля, а аз съм опитен. Вие не сте. Взехте ли под внимание последствията, ако вие се провалите?
— Не мисля да се провалям.
— Не мислите да се провалите — повтори спокойно Борн. — Мога ли да ви попитам защо сте толкова сигурен?
— Премислил съм го.
— Чудесно!
— Не наистина — настоя Макалистър. — Стратегията ми е много проста: да остана насаме с Шенг. Аз мога, а вие не можете да останете насаме с него. Това, от което имам нужда, са няколко секунди и оръжие.
— Ако се съглася, не знам кое ще ме разтревожи повече. Вашият успех или вашето поражение. Мога ли да ви напомня, че сте високопоставено лице от правителството на Съединените щати и ако бъдете заловен, ще кажат „довиждане, Чарли“ за всички ни?
— От деня, в който пристигнах в Хонконг, го обмислям.
— Тоест?
— От много време мисля, че това е разрешението, че разрешението съм аз. Правителството е извън играта. Всичко е записано в документите ми във „Виктория Пийк“ с едно копие за Хавиланд и друго, което да бъде изпратено в китайското консулство в Хонконг в срок от седемдесет и два часа. Посланикът дори може би е намерил вече своето копие. Така че връщане назад няма.
— Какво, по дяволите, сте направили!
— Това може да се определи като кръвна вражда между Шенг и мен. Като се имат предвид миналите ми действия и времето, което прекарах тук, както и известната склонност на Шенг към потайност, всичко е много приемливо. Естествено, враговете му от Централния комитет ще заложат на това. Ако ме убият или заловят, върху Шенг ще бъде съсредоточено толкова внимание, че той няма да посмее да мръдне. Ако оцелее, разбира се.
— Мили Боже, спаси ме! — извика изуменият Борн.
— За вас не е необходимо да знаете подробностите, но ще видите вашата теория отчасти изпълнена. Всъщност аз го обвинявам, че не е удържал на думата си и ме е оставил вън от хонконгските манипулации, след като съм му помогнал да строи структурите си в продължение на години. Отрязва ме, защото не съм му необходим повече, пък и няма да издам нищо и той го знае, защото в противен случай ще бъде погубен от собствената си грешка.