— Забравете го! — извика Джейсън. — Забравете за тази лудост.
— Предполагате, че ще се проваля. Или ще бъда заловен. Аз не предполагам нито едно от двете, но ако вие помогнете, разбира се.
Борн пое въздух и сниши глас.
— Възхищавам се на вашата смелост, дори на латинското ви чувство за почтеност, но има по-добър начин, по който да го покажете.
— Как? — запита заместник-секретарят озадачен.
— Виждал съм ви да работите и Конклин е прав. Вие сте кучи син, но имате достойнства. Свързвате се с Външното министерство в Лондон и узнавате кой може да промени правилата. Тук сте прекарал повече от шест години, като сте въртял бизнес, пълен с мръсни номера. Залавяли сте убийците, крадците и сутеньорите на Далечния изток в името на добросъседската политика на правителството. Знаете кой бутон да натиснете и къде са заровени труповете. Дори си спомнихте за някакъв си лекар тук, в Макао, който ви дължал услуга, та го накарахте да си плати.
— Всичко това не е кой знае какво. Човек не забравя лесно подобни хора.
— Намерете ми други, намерете ми наемни убийци, двамата с Хавиланд можете да го направите. Ще се свържете с него по телефона и ще му кажете, че аз искам това. Трябва да преведе един милион, ако трябва и пет милиона до утре сутринта в Макао. И до ранния следобед ще искам групата наемници да бъде тук, готова да потегли за Китай. Аз ще установя връзката. Знам мястото на срещата — хълмовете на Гуандонг. Има полета наоколо, до които лесно може да се стигне с хеликоптер. Там Шенг и неговите лейтенанти са се срещали с десантчика. Ако Шенг получи съобщението, той ще тръгне — това ви го обещавам. Вие просто свършете вашата работа. Намерете трима-четирима опитни кожодери. Кажете им, че рискът е минимален, а цената висока. Това е вашият звезден час, мистър аналитик. Звучи ви привлекателно, нали? Хавиланд ще ви направи свой шеф, може би държавен секретар. Няма как иначе да постъпи.
— Невъзможно — каза тихо Макалистър, загледан право в Джейсън.
— Е, може би държавен секретар е малко много…
— Това, което предложихте, е невъзможно — прекъсна го Макалистър.
— Искате да кажете, че такива хора не могат да бъдат намерени? Ще излъжете отново, ако го твърдите.
— Убеден съм, че има. Част от тях със сигурност фигурират в списъка, който ви даде Лин, когато позираше като тайпан в бял костюм в Забранения град. Но към такива хора няма да се обърна, дори ако Хавиланд ми заповяда. Бих отказал веднага.
— Тогава не искате планът да успее. Лъжец!
— Грешите. Искам да успее, но както вие казахте, има и по-добри начини.
— А защо не посредством този директен качествен метод?
— Защото не мога да поставя правителството си, страната си в положение на такъв компромис. Смятам, че Хавиланд би се съгласил с мен. Да наемаш убийци, е много открит начин. Да пренесеш пари през граница — още повече. Някой се ядосва или тръгва да се хвали, или се напива и на големите във Вашингтон им се поднася на тепсия едно убийство. Аз не участвам в тази игра. Напомням ви за опитите на Кенеди да премахне Кастро, използвайки мафията. Лудост… Съжалявам, мистър Борн, струва ми се, че ще се наложи да действате съобразно моите разбирания.
— Няма да действам според ничии разбирания! Аз мога да се свържа с Шенг, вие не.
— Комплицираните теми могат да бъдат сведени лесно до уеднаквяване, ако бъдат запомнени някои факти.
— Какво означава това?
— Значи, че настоявам всичко да бъде изпълнено по моя начин.
— Защо?
— Защото Хавиланд разполага с жена ви.
— Тя е с Конклин, с Мо Панов! Той няма да посмее…
— Не го познавате — прекъсна го Макалистър. — Обиждате го, но не го познавате. Той е като Шенг Чу Янг. Нищо няма да го спре. Ако съм прав — а в това съм сигурен, — мисис Уеб, мистър Конклин и мистър Панов са гости в къщата във „Виктория Пийк“.
— Гости?
— Домашният арест, за който ви споменах преди няколко минути.
— Мръсно копеле! — прошепна Джейсън и мускулите на лицето му затрепераха.
— А как да се свържем с Пекин?
Със затворени очи Борн отговори:
— Човек от Гуангдонския гарнизон на име Су Янг. Ще говоря с него на френски и той ще остави съобщение за нас тук, в Макао. На масата в едно казино.
— Движи се! — каза Макалистър.
36.
Звънът на телефона стресна голата жена в леглото и тя бързо се изправи. Мъжът до нея се пробуди с впечатлението, че някой го безпокои посред нощ или по-точно в ранните часове на утринта. Изражението на облото му азиатско лице обаче показваше, че такива случаи не бяха рядкост. Той се пресегна за телефона до леглото.