— Wei — каза меко.
— Macao lai fianhua — отговори телефонистът в щаба на Гуангдонгския гарнизон.
— Свържете ме с промяна на честотата и изключете всички уреди за записване.
— Готово, полковник Су.
— Ще трябва лично да се уверя — каза Су Янг и като седна, извади малък четвъртит предмет.
— Не е необходимо.
— Необходимо е. — Су Янг приближи предмета до микрофона в слушалката и натисна бутона. Ако по линията имаше някакво засичане, уредът щеше да реагира незабавно. Сега той запищя за секунда и спря. — Давай Макао — каза полковникът.
— Bon soir, mon ami5 — каза гласът от Макао, а френският беше знак, че на телефона е двойникът.
— Vous? — въздъхна Су озадачен. — Attendez!6 — Той се обърна към жената. — Вън. Изчезвай. Вземи си дрехите и ги облечи в коридора. Дръж вратата отворена, за да мога да те виждам.
— Дължиш ми пари! — извика ядно жената. — Дължиш ми парите за още два пъти и двойна такса за онази, другата работа!
— Ще ти платя, като не уволня съпруга ти. Сега изчезвай! Махни се или с мъжа ти ще опъвате уши от глад!
— Наричат те Свинята — каза жената, грабна дрехите си и тръгна към вратата на спалнята, където се обърна отново. — Свиня!
— Вън!
След секунда Су се върна към разговора, като продължи на френски:
— Какво става? Съобщенията от Пекин са невероятни! Също и новините от летището в Шенцзен. Той те е пленил!
— Той е мъртъв — каза гласът от Макао.
— Мъртъв?
— Застрелян от собствените си хора с повече от петдесет куршума в тялото.
— А ти?
— Приеха моята история. Аз бях невинен заложник, взет от улицата и използван за примамка. Отнасяха се добре с мен и ме държаха настрана от пресата по мое настояване. Вестникари и хора от телевизията се бяха скупчили около мястото, така че ще прочетеш всичко в утрешните вестници.
— Боже, какво се е случило?
— Имението във „Виктория Пийк“. Част от консулството и много потайно място. Затова трябва да се свържа с твоя първи водач. Научих някои работи и той трябва да знае за тях.
— Кажи ми ги.
„Убиецът“ се изсмя.
— Тази информация се продава, не я давам ей така — особено пък на свине.
— Ще бъдеш подсигурен — настоя Су.
— Виж, това не ми трябва.
— Какво искаш да кажеш с „първи водач“? — попита полковникът, като не обърна внимание на забележката.
— Главният тип, вождът, големият петел — каквото ти дойде наум. Той беше човекът в онзи резерват, който говореше, нали? Този, който използваше меча си толкова ефективно, лудият пуяк с късата коса, онзи, когото предупредих за тактиката на забавяне на Французина…
— Как се осмеляваш? Ти си му казал?
— Питай го. Казах му, че нещо не е наред, че Французина го будалка. Господи, аз трябваше да платя за това, че той не ме послуша! Трябваше да заколи онова френско копеле, когато му казах! Сега му съобщи, че искам да говоря с него!
— Дори аз не говоря с него — каза полковникът. — Свързвам се с негови подчинени, като използвам кодовите им имена. Истинските им не знам…
— Искаш да кажеш хората, които долитат при мен в планината в Гуандонг, за да ме посрещнат и да ми възложат задачите? — прекъсна го Борн.
— Да.
— Не искам да говоря с никой от тях! — избухна Джейсън, влязъл в ролята на собствения си двойник. — Искам да говоря с онзи човек! И за него ще е по-добре, ако поиска да ме чуе.
— Ще говориш първо с другите, но дори и за тях трябва да имаш сериозни причини. Би трябвало да го знаеш вече.
— Добре, ти можеш да бъдеш куриерът. Аз бях при американците за около три часа и се оказах изведнъж зад най-голямото прикритие, което съм виждал през живота си. Те дълго ме разпитваха и аз им отговарях открито — няма нужда да ти казвам, че навсякъде в Хонконг имам хора, които ще потвърдят, че съм бизнесмен или че съм бил при тях по определено време — независимо кой се обажда.
— Няма нужда да ми казваш — рече Су Янг. — Просто ми дай съобщението, което да предам. Говорил си с американците. После какво?
— Също и слушах. Тия от колонията имат глупавия навик да говорят много помежду си в присъствието на други.
— Сега чувам гласа на британското превъзходство.
— Прав си, по дяволите.
— Продължавай, моля те.
— Този, който ме плени и който беше убит от американците, беше също американец.
— Е?
— Убийствата носят моя почерк, а името има дълга история. Човекът се казва Джейсън Борн.
— Знаем това. И?
— Той е истинският! Гонят го повече от две години.
— И какво?
— Имаше и други в онази стая с американците. Китаец от Тайван, който каза, че те се противопоставят на повечето от водачите в тайните общества в Гуоминдана. Бяха много ядосани. Струва ми се, че бяха и изплашени. — Борн замълча.