— Всъщност, да. В собствената си фирма. Извършвам посреднически услуги за много важни личности.
— А той как ви намери?
— Съжалявам, сър, но надявам се, разбирате, че такава информация е поверителна.
— Господ да ми е на помощ — промърмори Макалистър и погледна към човека от „Медуза“.
— След двайсет минути ще ми трябва телефон — каза Джейсън от предната седалка. Обърканият заместник-секретар се настани на задната.
— Тогава те използват някой, който предава съобщенията? — попита китаецът. — С Французина много често действаха така.
— Той как им се обаждаше?
— Със закъснение. Казваше: „Остави ги да се потят.“ Мога ли да ви предложа да се обадите след час?
— Прав си. Наоколо има ли отворен ресторант?
— На улица „Меркадорес“.
— Имаме нужда от храна, а Французина беше прав — той винаги беше прав. Остави ги да се потят.
— Той се отнасяше много почтено с мен.
— Малко преди своя край стана красноречив и перверзен светец.
— Не разбирам, сър.
— Не е необходимо да разбираш. Но аз съм жив, а той не е, защото взе такова решение.
— Какво решение, сър?
— Че трябва да умре, за да остана аз да живея.
— Като в Светото писание. Монахините ни учиха на това.
— Не точно — каза Джейсън развеселен. — Ако имаше начин да се измъкнем, щяхме да го направим. Но изход нямаше. Той просто прие факта, че неговата смърт ще бъде моето избавление.
— Харесвах го — каза китаецът.
— Заведи ни в ресторанта.
Всичко, което Макалистър можеше да направи, беше да сдържа реакциите си. Това, което той не знаеше и Борн не желаеше да обсъжда на масата, го караше да се задушава. Два пъти се опита да си изясни кой препредава информацията и два пъти Джейсън го отряза, като му отправи предупредителни погледи. Някои факти бяха известни на китаеца, за други той не проявяваше любопитство в името на безопасността си.
— Почивката и храната — каза Борн замислено, след като привърши своето tian suan rou. — Французина казваше, че те са оръжия. Естествено, беше прав.
— Предполагам, че първото му е било необходимо повече, отколкото на вас, сър.
— Може би. Подобно на преподавател по военна история твърдеше, че повече битки са загубени от преумора, отколкото от по-малобройна артилерия.
— Много интересно — намеси се рязко Макалистър. — Но тук сме от доста време, а имаме задачи.
— Ще се справим с тях, Едуард. Ако сте напрегнат, помислете за тези преимущества. Французина казваше също, че обтегнатите нерви на противника са най-добрият съюзник.
— Вашият Французин започва да ми дотяга — каза ядосан Макалистър.
Борн погледна аналитика и подхвърли тихо:
— Никога не казвайте това. Не бяхте там. — Борн погледна часовника си. — Минал е повече от час. Да намерим телефон. — Той се обърна към китаеца. — Ще имам нужда от твоята помощ. Ти пъхни монетата, аз ще набера.
— Казахте, че ще се обадите след половин час! — изплю жената от другия край на линията.
— Трябваше да уредя една работа. Чакат ме и други клиенти и ми се струва, че не съм достатъчно нахален, като се вземе предвид вашето отношение. Ако само ще ми губите времето, имам си и други задължения, а вие ще отговаряте пред вашия човек, когато дойде тайфунът.
— Как ще стане това?
— О, лейди, не се занасяйте! Дайте ми сандък с повече пари, отколкото изобщо си представяте, и може да ви кажа. Все пак, едва ли. Обичам да имам длъжници на високи постове. След десет секунди ще затворя телефона.
— Моля ви. Ще се срещнете с човек, който ще ви отведе в къща на Гуя Хил, където има свръхмодерна комуникационна техника…
— И където една дузина от вашите разбойници ще ми разбият главата и ще ме изхвърлят на доктора да ме натъпче с опиати, та да разкажа всичко без пари! — Ядът на Борн беше престорен само наполовина; хората на Шенг бяха тези, които действаха като аматьори. — Ще ви кажа за друго свръхмодерно средство за комуникация. Нарича се телефон и не мисля, че щеше да има комуникации между Макао и гарнизона в Гуандонг, ако нямахте уреди за промяна на честотата на вълната. Разбира се, купили сте ги от Токио, защото, ако ги бяхте произвели вие, със сигурност нямаше да работят. Използвайте един от тях. Ще ви се обадя само още веднъж, лейди. Ще очаквам да ми дадете номера. Неговия номер. — Джейсън затвори телефона.
— Това е любопитно — каза Макалистър на няколко крачки от телефонния автомат. — Използвахте тоягата там, където аз бих използвал моркова.
— Използвах какво?
— На ваше място бих наблегнал на важната информация, която мога да им разкрия. Вместо това вие хвърляте заплахи, сякаш искате да се отървете по-бързо.