— Спестете ми тези лекции — каза Борн и запали цигара. — За ваше сведение направих и двете. Заплахата подчертава важността на информацията, а отърваването помага и на двете.
— Все пак усещам здравата логика. — Заместник-секретарят почти се усмихна. — Благодаря ви.
Джейсън погледна строго към човека от Вашингтон.
— Ако всичко това сполучи, ще можете ли да го направите, аналитико? Ще можете ли бързо да извадите пистолета и да натиснете спусъка? Защото, ако не можете, и двамата сме мъртви.
— Ще го направя — каза спокойно Макалистър. — В името на Далечния изток. В името на света.
— И за вашия звезден час. — Джейсън се огледа. — Да се махаме оттук. Не искам да използвам отново този телефон.
Покоят, който цареше във вътрешността на Нефритената кула, контрастираше с трескавата активност във вилата на Шенг Чу Янг. Причината за бъркотията не беше броят на хората — те бяха само петима, — а настъпилата възбуда. Министърът слушаше, докато влизащи и излизащи от градината носеха новините от последното развитие на събитията.
— Нашите хора потвърдиха историята, господине — извика униформен човек на средна възраст, който изтича от къщата. — Те са говорили с журналистите. Всичко е както го описа убиецът и дори фотографията на мъртвия е била доставена на вестниците.
— Намерете я — нареди Шенг. — Да се изпрати незабавно тук. Цялата тази работа е невероятна.
— Това вече се изпълнява — каза войникът. — Консулството е изпратило аташе до Южнокитайската информационна агенция. Ще пристигне след минути.
— Невероятно — повтори Шенг и очите му се спряха върху водните лилии в едно от изкуствените езера. — Симетрията е съвършена, сроковете преценени, което ще рече, че нещо не е наред. Някой е наложил този ред.
— Убиецът? — попита плахо един помощник.
— За какво? Той и представа си няма, че щеше да бъде труп, преди нощта да е отминала. Той смяташе, че е привилегирован, но ние го използвахме единствено за да хванем неговия предшественик, който беше разкрит от нашия човек в Специалния отдел.
— Тогава кой? — попита помощникът.
— Това е въпросът. Кой? Всичко е много примамливо, но въпреки това нескопосно. Явно не е дело на професионалист. Ако убиецът казва истината, той няма защо да се страхува от мен.
— Ето я, сър — извика млад човек, който изтича в градината, държейки снимка.
— Дайте я тук. Бързо! — Шенг я грабна и наклони към светлината на един от прожекторите. — Това е той! Няма да забравя това лице, докато съм жив! Операцията да продължи! Кажете на жената в Макао да даде на нашия убиец номера и изчистете линията от всички възможни подслушвания.
— Веднага, министре! — Телефонистът изтича обратно в къщата.
— Жена ми и децата ми — продължи Шенг Чу Янг дълбокомислено — вероятно ще бъдат разстроени от моето отсъствие. Нека някой от вас влезе да им обясни, че държавните работи ще ме лишат още за малко от тяхното любимо присъствие.
— Ще бъде чест за мен, господине — каза един от помощниците.
— Толкова страдат от служебните ми задължения. Те са същински ангели. Един ден ще бъдат възнаградени.
Борн докосна рамото на китаеца, след което посочи към светещата реклама на един хотел от лявата страна на улицата.
— Ще се регистрираме тук и ще отидем до някоя телефонна кабина в другия край на града. Окей?
— Хитро — каза китаецът. — Ако се обадим оттук, ще ни засекат веднага.
— Да, освен това трябва да си починем. Французина непрекъснато казваше, че сънят е оръжие. Господи, защо се повтарям?
— Защото сте вманиачен — отвърна Макалистър от задната седалка.
— Дали? Не съм.
Джейсън набра номера в Макао, като обаждането автоматично беше прехвърлено към линията в Нефритената кула в Китай, с променена честота на вълната. Докато Джейсън набираше, се обърна към Макалистър.
— Шенг говори ли френски? — попита бързо той.
— Разбира се — отговори заместник-секретарят. — Той води преговори с Ке Д’Орсе и знае езика на всеки, с когото преговаря. Това е една от силните му страни. Но защо не говорите мандарин? Вие го знаете.
— Десантчикът не го говореше, а ако говоря английски, Шенг ще се зачуди къде ми е отишъл британският акцент. Френският ще го прикрие, както стана и със Су Янг, а освен всичко това ще разбера дали говоря директно с Шенг. — Борн сложи кърпа върху микрофона на слушалката и след малко чу втори звън с ехо.
— Wei?
— Comme le colonel, je préfere le français.
— Shemma? — извика объркан глас.
— Fawen — Джейсън вмъкна китайската дума във френската си реч.