— Fawen? Wo buhui! — Мъжът поясни, че не говори на френски. Обаждането се очакваше. Бързо се намеси друг глас:
— Pourqui vous parlez français? — Това беше Шенг! Езикът не беше пречка Джейсън да разпознае напевния говор на оратора. Това беше министърът фанатик, който служеше на един безмилостен бог и който омайваше своята аудитория, преди да я нападне с огън и меч.
— Да кажем, че така се чувствам по-удобно.
— Много добре. Каква е тази невероятна история, която искате да ми разкажете? Лудостта, по време на която се използваха и имена?
— Разбрах, че говорите френски — прекъсна го Джейсън. Последва пауза, през която се чуваше дишането на Шенг.
— Вие знаете кой съм?
— Зная име, което за мен не значи нищо. Но на един друг човек то говори много. Някой, когото познавате от години. Той иска да разговаря с вас.
— Какво? — извика Шенг. — Предателство!
— Нищо такова. Ако бях на ваше място, щях да се вслушам в думите му. — Борн погледна към Макалистър; аналитикът кимна. — Той току-що ме погледна и прецени всичко. Знаете какво сполетя първото момче на Французина; главата му стана на решето.
— Какво сте направили?
— Вероятно най-голямата услуга, която някога сте получавали и за която очаквам да ми бъде платено. Ето вашия приятел. Той ще използва английски. — Борн подаде телефона на аналитика, онзи заговори веднага:
— Шенг, обажда се Едуард Макалистър.
— Едуард… — Изуменият Шенг Чу Янг не успя да завърши името.
— Това е неофициален разговор. Говоря изцяло за ваше и собствено благо.
— Вие… ме изненадвате, стари приятелю — каза министърът бавно, опитвайки се да събере мислите си.
— Ще прочетете за това във вестниците и ще го видите в новините на няколко телевизионни канала. Консулството искаше да изчезна за няколко дни и аз използвам най-рационално времето за това.
— Какво се е случило и как успяхте…
— Подобието в техния външен вид е прекалено очевидно, за да е съвпадение. Предполагам, че Д’Анжу е искал да размени легендарния си приятел срещу колкото се може повече неща. Както и да е, при създалата се паника във „Виктория Пийк“ и почти обезобразеното лице, никой не успя да забележи уникалната прилика. Но това значи, че никой не е познавал Борн. Аз го познавах.
— Вие?
— Аз го изгоних от Азия. Аз съм този, когото той трябваше да убие, и верен на перверзността си, той реши да го направи, като остави трупа на вашия убиец на „Виктория Пийк“. За мое щастие самонадеяността не му позволи да прецени способностите на вашия човек. След като стрелбата започна, нашият общ познат излезе по-храбър и го остави сам срещу дулата.
— Едуард, заляхте ме с поток от информация, не мога така бързо да я смеля. Кой е докарал Джейсън Борн обратно?
— Явно Французина. Надареният му ученик е избягал от него. Той е искал да отмъсти и е знаел кой може да му помогне най-качествено. Неговият колега от „Медуза“, истинският Джейсън Борн.
— „Медуза“! — прошепна Шенг с отвращение.
— Независимо от репутацията й в тази организация е налице голяма лоялност.
— Какво ви кара да правите прибързаното заключение, че имам нещо общо с човека, когото наричате убиец…
— Моля ви, Шенг — прекъсна го Макалистър. — Твърде късно е да отричате. Щом се обадихте. Но аз ще отговоря на вашия въпрос. Това се виждаше в схемата на няколко убийства. Започна с убийството на китайския вицепремиер в Цим Ша Цуй и четирима други. Всички те бяха ваши врагове. Другата вечер на Кай Так двама от вашите опозиционери в китайската делегация станаха жертва на бомбен атентат. Освен това подземният свят гъмжи от слухове — както винаги, — че се предават бързи съобщения между Макао и Гуандонг, съобщения за свързани с тези случаи могъщи хора в Пекин и по-специално един човек — министър, разполагащ с неограничена власт. И накрая досието… То даде отговора. Вие.
— Едуард, какво е това? Какво досие? Защо изобщо е този неофициален и безсмислен разговор?
— Мисля, че знаете.
— Много сте остроумен. Защо щях да ви питам тогава?
— Шенг, аз съм отличен бюрократ, когото държат винаги зад кулисите…
— Истина е, че очаквах да направите по-добра кариера. Вие осигурявахте много повече от думите и ходовете на вашите хора по време на преговорите. И всеки знае, че свършихте блестяща работа в Хонконг. По времето, когато си тръгнахте, влиянието на Вашингтон в територията се засили значително.
— Решил съм да се пенсионирам, Шенг. Дадох двайсет години от живота си на моето правителство, но смъртта си няма да му дам. Не искам да ме застрелят от засада или да ме вдигнат във въздуха. Дойде моментът и аз да спечеля нещо за семейството си и за себе си. Времената се променят, хората също, животът е скъп. Пенсията и перспективите ми ще бъдат много по-мизерни, отколкото заслужавам.