— Каква привилегия?
— Да убия Свинята. Ще бъде направено безкомпромисно.
— Как? — от любопитство Борн извърна глава встрани.
— Моля ви, сър! Гледайте напред.
— Съжалявам. Но защо?
— Той развратничи с разни жени, след което ги заплашва с уволнение на съпрузите им и на тях самите, дори на техни роднини. За последните четири години почерни много семейства, включително моето от страна на благословената ми майка.
— Защо не е бил убит досега?
— Пътува с въоръжена охрана дори в Макао. Независимо от това са правени няколко опита, резултатът от които беше наказателни мерки.
— Наказателни мерки? — тихо повтори Макалистър.
— Произволно избрани хора са били обвинени в кражба на доставки за гарнизона. Наказанието за такова престъпление е смърт.
— Господи! — прошепна Борн. — Повече няма да питам, имаме достатъчно причини. Но как да стане това тази вечер?
— Пазачите му не са с него. Вероятно го чакат някъде по пътя към хълмовете, но сега той е сам. Ще вървите напред и ако той ви последва, аз ще тръгна след него. Ако не тръгне след вас, ще знам, че пътуването ви няма да бъде затруднено и ще ви настигна.
— Ще ни настигнеш? — намръщи се Борн.
— След като убия Свинята и оставя тялото му на най-подобаващото за него място. Дамската тоалетна.
— Ами ако той ни последва? — попита Джейсън.
— Тогава също ще мога да се възползвам от удобния случай. Аз ще открия пазачите, но те няма да ме забележат. Достатъчно е да се отдели само на няколко метра в тъмнината, и това ще бъде краят му.
— Ние ще тръгваме.
— Знаете пътя, нали?
— Все едно че имам карта.
— Ще се срещнем долу, при първия хълм в края на високата трева. Нали си спомняте?
— Трудно бих забравил.
— След седем километра тръгнете през гората към полетата.
— Така ще направим. Приятен лов, Уонг.
— Приятен ще е. Имам достатъчно причини.
Двамата американци напуснаха слабо осветения площад и навлязоха в пълната тъмнина. Човек в цивилни дрехи ги наблюдаваше от края на бетонния тротоар. Погледна часовника и се усмихна на себе си. Полковник Су Янг се обърна и тръгна към митническия комплекс, окъпан в слаба сива светлина. Префектът на граничния контрол за провинция Жухай Ши — Гуандонг, го поздрави и с маршова стъпка се отправи към него.
— Те сигурно са много важни хора, полковник — каза жената, а в очите й се четеше сляпа преданост към Су. И страх.
— Да — потвърди полковникът.
— Ясно е, щом такъв велик офицер като вас се интересува от тях. Обадих се по телефона на човека в Гуандзу, както ме помолихте, и той ми благодари, но забрави да ме попита за името…
— Ще проверя лично — отегчен отвърна Су.
— А аз ще се погрижа най-добрите хора от моя персонал да ги поздравят, когато се върнат по-късно тази вечер в Макао.
Су я погледна.
— Няма да е необходимо. Те ще бъдат отведени в Пекин за други преговори на още по-високо равнище. Трябва да се заличи информацията, че са минавали през гуангдонгската граница.
— Толкова ли е секретно?
— Разбира се, другарко. Това са държавни дела, и то толкова секретни, че и най-близките ви не трябва да знаят нищо. Вашият офис, моля.
— Веднага — каза широкоплещестата и се завъртя по военному. — Имам кафе, чай и скоч от Хонконг.
— О, скоч, така ли? Мога ли да ви придружа, другарко? Тук нямам повече работа.
Двете гротескни фигури измаршируваха към стъклената врата на офиса на префекта.
— Цигари! — прошепна Борн и хвана Макалистър за рамото.
— Къде?
— Напред, вляво от пътя. В гората!
— Не видях.
— Не гледахте натам. Кората на дърветата отразява светлинките съвсем слабо, но се вижда. Пушачи. Понякога си мисля, че в Далечния изток хората обичат цигарите повече от секса. Продължавайте да вървите и говорете каквото ви дойде наум. Сигурен съм, че сте учили „Песен за Хайауата“ или „Хораций на моста“, или пък „Аура Лий“. Само казвайте думите, това ще ви помогне да се разсеете.
— Но защо?
— Защото се получава това, което предвидихте вие. Шенг иска да се увери, че няма да се свържем с някой, който би представлявал заплаха за него. Нека му помогнем да се увери, окей?
— Боже, ако някой от тях говори английски?
— Много малко вероятно е, но ако искате, можем да импровизираме разговор.
— Не, в това не съм добър. Винаги съм мразил вечери и партита, защото никога не знам какво да кажа.
— Ето затова предлагам рецитирането. Където вие спрете, ще продължавам аз. Сега започвайте, говорете с нормална интонация, но бързо. Това място тук не е за китайски ученици, които говорят бързо английски… Загасиха цигарите. Забелязали са ни! Давайте!