„Направи го, аналитико! Направи го сега! Това е най-удобният момент за теб. Всяко отлагане ще доведе до усложнения! Направи го, по дяволите!“
Борн изтръпна. Чу звук от камък, който се удари в дърво близо до мястото, където беше застанал. След него друг камък се приземи съвсем близо, после още един. Предупрежденията на Уонг! Патрулите пресичаха долното поле.
„Аналитико, заради теб ще ни убият и двамата! Ако изтичам напред и стрелям, шумът за отрицателно време ще докара тук шестима с оръжия, с които не можем да се справим! За Бога, направи го!“
Човекът от „Медуза“ гледаше към Шенг и Макалистър, вече безкрайно разочарован от себе си. Той никога не би позволил нещата да се развият по този начин. Да разчита на този аматьор, на озлобения бюрократ, който чака да удари звездния му час!
— „Кам Пек“! — Това беше самият Уонг! Беше се изкатерил нагоре в гората и сега се криеше зад него сред дърветата.
— Да? Чух камъните.
— Няма да ви хареса другото, което ще чуете, сър.
— Какво е то?
— Патрулите се изкачват нагоре по хълма.
— Това е профилактиката — каза Джейсън, приковал очи в двамата преговарящи в полето. — Може би всичко ще бъде наред. От своето място не могат да ни видят.
— Не съм сигурен дали има голямо значение, сър. Те се приготвят. Чух звука от сваляне на предпазители.
Борн преглътна и го обзе чувство на безсилие. Всичко му напомняше предишната клопка, в която се бе уловил самият той.
— Уонг, по-добре се махай оттук.
— Мога ли да ви попитам нещо? Това ли са хората, които убиха Французина?
— Да.
— И за които Су Янг работеше през последните четири години?
— Да.
— Струва ми се, че ще остана, сър.
Без да каже нито дума, човекът от „Медуза“ се върна до мястото, където беше оставил куфарчето. Вдигна го и го запрати към Уонг.
— Отвори го — каза той. — Ако се измъкнем оттук, ще можеш да прекараш дните си в казиното, без да очакваш съобщения.
— Не играя хазарт.
— Но сега играеш.
— Наистина ли помислихте, че ние, великите водачи на най-древната империя в света, с най-развита култура, ще оставим всичко в ръцете на кирливите селяни и техните уродливи потомци, възпитани с дискредитираните теории за политическо и социално равенство? — Шенг стоеше пред Макалистър, като държеше с две ръце куфарчето пред гърдите си. — Те трябва да останат наши роби.
— Ето с тази логика изгубихте контрол над страната. Всичко би могло да се уреди с компромиси, споразумения и преимуществата пак да са на ваша страна.
— Никой не е в състояние да прави компромиси с марксистки животни… или с лъжци. Както няма да направя компромис и с вас, Едуард.
— Какво искате да кажете?
Шенг отвори куфарчето и измъкна отвътре откраднатото досие от къщата във „Виктория Пийк“.
— Това нещо познато ли ви е?
— Не вярвам на очите си!
— Повярвайте, мой стар съпернико. С малко изобретателност всичко се постига.
— Не е възможно!
— Ето го тук. В ръката ми. И на тази отворена страница ясно пише, че има само едно копие, и това е то. Както правилно се изразихте по време на нашия телефонен разговор, съдържанието е такова, че лесно би възпламенило целия Далечен изток и би направило войната неизбежна. Десните политици в Пекин ще влязат в Хонконг, те може би ще ви се сторят леви, в сравнение със света, в който живеете вие. Глупаво, нали?
— Това досие има копие, изпратено във Вашингтон лично от мен — каза заместник-секретарят спокойно и твърдо.
— Не вярвам — каза Шенг. — Всички дипломатически факсове и пратки трябва да имат разрешение от най-високо място. Небезизвестният посланик Хавиланд не би го разрешил, а консулството не би пипнало досие без неговото съгласие.
— Изпратил съм копие до китайското консулство! — извика Макалистър. — С вас е свършено, Шенг!
— Наистина ли? Кой, според вас, отговаря за всички комуникации с външните източници в нашето консулство в Хонконг? Не се мъчете с отговора. Направо ще ви го съобщя. Един от нашите хора. — Шенг спря и изведнъж в месианските му очи пламна огън. — Ние сме навсякъде, Едуард! Не можем да бъдем отречени! Ще възстановим отново Китайската империя!
— Вие сте луд. Изключено! Ще започне война!
— Тогава ще бъде справедлива война! Всички правителства по света ще трябва да избират. Управление в служба на индивида или управление в служба на държавата. Свобода или тирания!