— Ти си побъркан, това го помня добре. Щом отправяш подобни заплахи, ще изпратим екип да те открие. В стил „Медуза“. Как ти харесва?
Внезапно по линията се чу силен шум. Беше тъй рязък и оглушителен, че принуди Дейвид да отдръпне слушалката от ухото си. Миг по-късно прозвуча спокойният глас на телефонистка:
— Прекъсваме за спешно обаждане. Говорете, Колорадо.
Дейвид бавно върна слушалката на ухото си.
— С Джейсън Борн ли говоря? — Мъжки глас с изискан, аристократичен тембър.
— Казвам се Дейвид Уеб.
— Разбира се. Но също така сте и Джейсън Борн.
— Бях — отвърна Дейвид, сякаш хипнотизиран от нещо, което не можеше да определи.
— Конфликтните очертания на самоличностите се размиват, господин Уеб. Особено за човек, който е преживял тъй много като вас.
— Кой сте вие?
— Приятел, бъдете сигурен. Тъкмо затова искам да ви предупредя. Вие отправихте срамни обвинения срещу предани на страната ни служители. Хора, на които никога не са били поверявани безотчетни пет милиона долара. А те впрочем тъй и си останаха неотчетени.
— Искате да ме разследвате ли?
— Едва ли, както и нямам желание да проследя сложните стъпки, чрез които изключително надарената ви съпруга скри фондовете в дузина европейски…
— Тя изчезна! Вашите предани хора съобщиха ли ви?
— Да, като прибавиха, че нервите ви са напълно съсипани. Всъщност изразът беше „луд за връзване“.
— По дяволите! Грабнали са я от дома ни! И сега я държат, защото искат да се доберат до мен!
— Сигурен ли сте?
— Попитайте оная умряла риба Макалистър. Всичко се разигра по негов сценарий. И най-неочаквано той се озовава на другия край на света. Той позволи това да се случи! Вие го позволихте!
— Ще направим всичко, което е по силите ни, за вас, повярвайте. Не можем да пренебрегнем огромните ви заслуги, дори ако се стигне до съд, та макар това да означава да пренебрегнем законите и да окажем натиск върху съда.
— За какво говорите?
— Един уважаван военен лекар уби съпругата си преди няколко години. Трагедията беше отразена във всички вестници. Стресът му бе дошъл прекалено. А вие бяхте подложен на десетократно по-голям стрес.
— Не вярвам на ушите си!
— Нека ви го кажа другояче, господин Борн.
— Не съм Борн!
— Добре, господин Уеб. Ще бъда откровен с вас.
— Е, това е крачка напред.
— Вие не сте здрав. В продължение на осем месеца бяхте подложен на психиатрично лечение. Все още не помните голяма част от живота си. Не знаехте дори името си. Всичко това е записано в медицинския картон, и то много щателно. Става ясно, че душевното ви заболяване е било в твърде напреднал стадий. Регистрирана е и вашата склонност към насилие, маниакалното отричане на собствената личност. В измъченото си съзнание вие градите фантазии, че сте някой друг, тоест не желаете да бъдете човекът, който сте в действителност.
— Това са болни измислици! Лъжи!
— На ваше място не бих говорил за болни измислици, господин Уеб. Колкото до лъжите, те не са мои. Ала мое задължение е да предпазвам правителството ни от нападки и безпочвени обвинения, които могат да нанесат голяма вреда на страната ни.
— Като например?
— Фантазиите ви относно несъществуваща организация, която вие наричате „Медуза“. Уверен съм, че жена ви ще се върне при вас… стига да може. Но ако продължавате да упорствате с вашата „Медуза“, ще ви обявим за параноичен шизофреник, патологичен лъжец, склонен към необуздано насилие и самозаблуждение. А щом такъв човек твърди, че съпругата му е изчезнала, кой знае как може да свърши тази история. Достатъчно ли съм ясен?
Дейвид затвори очи. По лицето му се стичаха струйки пот.
— Съвършено ясен — продума той тихо и затвори телефона.
Параноичен… патологичен. Мръсници! Отвори очи и потърси с поглед какво да сграбчи и запокити, та да укроти яростта си. Но в същия миг замря неподвижно, тъй като му хрумна друга мисъл, до болка очевидна. Морис Панов! Мо Панов щеше да изобличи трите чудовища, защото много добре знаеше какво представляват. Некадърници, манипулатори и продажни слуги на корумпирана бюрократична система, ако не и по-лошо. С трепереща ръка набра познатия номер, който тъй често в миналото му бе носил успокоение.
— Дейвид, много се радвам да те чуя! — възкликна Панов с искрена топлота.
— Боя се, че никак няма да те зарадвам, Мо. Никога не съм ти се обаждал по по-лош повод.
— Не драматизираш ли малко, Дейвид. Минахме през доста тежки моменти и…