Докато Дейвид говореше, очите на Конклин нито веднъж не се откъснаха от лицето му. Накрая Алекс поклати глава и се пресегна за чашата си.
— Странна работа — продума той след кратко мълчание. — Изглежда, замислената стратегия излиза от контрол.
— Как тъй?
— Жена ти е отвлечена и ти реагираш така, както се е очаквало. Ала когато споменаваш „Медуза“, получаваш недвусмислена заплаха. Някой не си е направил добре сметката.
— Очаквам от теб през остатъка от нощта и утре да ми дадеш нужните отговори. В седем вечерта летя за Хонконг.
Конклин поклати глава и с трепереща ръка отново посегна към уискито.
— Сбъркал си адреса — измърмори той и отпи. — Напълно съм безполезен за теб. Никой вече не ще да си има работа с мен. Още една стъпка и ще бъда „планиран за елиминиране“, ако помниш какво означава това.
— Да, помня: „Да се убие. Знае твърде много.“
— Тъй че, ако искаш, можеш да дръпнеш спусъка. А не го ли направиш, няма сам да се поднеса за „елиминиране“. Твърде много дадох и бих искал да получа от тях известна отплата.
Конклин се изправи и тръгна към луксозния си бар. Куцането му сега бе по-изразено, отколкото го помнеше Уеб.
— Кракът ти е по-зле, нали? — рязко отбеляза той.
— Мога да преживея с болката.
— Можеш и да умреш с нея — процеди Уеб и вдигна пистолета си. — Не чувстваш ли задължение след всичките мъки, на които подложи мен и жена ми?
— Теб! — уточни Конклин, докато пълнеше чашата си, с поглед, отправен към пистолета. — Не нея.
— Ние двамата сме едно. Но не очаквам от теб да го разбереш.
— Никога не съм имал този шанс.
— Самосъжалението не ти позволява да ми помогнеш. Искаш да се въргаляш на воля в него, замъглил ума си с алкохол. Ти си жалък. Превърнал си живота си…
— Можеш да ми го отнемеш! Стреляй! Натисни спусъка! — Конклин изгълта уискито си наведнъж, задави се и се закашля дълго и мъчително. След като спазъмът премина, вгледа се в Дейвид с помътнели, навлажнени очи. — Мислиш ли, че не бих се опитал да помогна, ако можех, копеле такова?! — рече пресипнал. — Знам, че няма шанс да успея, а нов неуспех не бих понесъл. Това би означавало да убия и двама ни. Не е по силите ми да поема такъв риск.
Уеб отпусна пистолета.
— Не вярвам, че няма да успееш с всичко, което знаеш, което носиш в главата си. Във всеки случай изборът ми е ограничен до теб. Няма при кого другиго да отида. Освен това имам няколко идеи, дори нещо като план, но той трябва да се оформи извънредно бързо.
— Нима? — измърмори Конклин и се подпря на бара, за да запази равновесие.
— Може ли да направя кафе, Алекс?
7.
Черното кафе имаше отрезвителен ефект върху Конклин, но далеч повече го отрезви доверието, проявено от Дейвид към него. Бившият Джейсън Борн ценеше уменията на някогашния си смъртен враг и му го показваше недвусмислено. Говориха до четири през нощта, като оглаждаха неясните очертания на стратегията, основана на реалността, но много по-развита като перспектива. Действието на алкохола отслабваше и Конклин ставаше все по-активен. Той придаде по-завършен вид на онова, което Дейвид бе формулирал твърде смътно.
— Както ти казах, инстинктът ми говори, че някъде стратезите, които и да са те, са изпуснали нещата от контрол. Ако съм прав, някой от тях ще трябва да потърси контакт.
— Тогава си извади тетрадките — настоя Дейвид. — Ще открием поне пет-шест души, които се отличават с логика и здрав разум, и ти ще ги потърсиш.
— Нямаме време за това. Ти нямаш време. Съществува по-добър начин и Мо Панов ти го е подсказал.
— Мо ли?
— Да, официалните дневници в департамента.
— Дневниците… — Дейвид мигновено ги бе забравил, а Конклин ги помнеше. — И какво ще помогнат те?
— От тях са започнали да ти градят нова легенда. Ще се обадя на хората, които отговарят за тях, с нова версия. Ако съм прав, те мигновено ще вдигнат паника, че имат пробив в системата. Ще свършат работата вместо нас.
— Алекс — наведе се към него Дейвид. — Там мен ме имат за патологичен случай, шизофреник, с други думи, понякога говоря истината, друг път си фантазирам и уж не мога да правя разлика между двете.
— Така говорят — съгласи се Конклин. — Някои от тях дори го вярват.
— Защо тогава не им пуснем мухата, че Мари е избягала? Свързала се е с мен и аз съм на път да я посрещна.
Алекс се смръщи, после очите му постепенно се разшириха и бръчиците около тях се изгладиха.
— Идеално — промълви той. — Боже мой, съвършен план! Ще настане пълно объркване. В толкова секретна операция едва двама или трима души са запознати с всички подробности. Останалите са в неизвестност. Господи, представяш ли си! Отвличане, уредено от официални служители! Скандал! Нищо чудно неколцина в ядрото на случая да изпаднат в паника и да се хванат за гушите в опит всеки да си спаси кожата. Много добре, господин Борн.