— Но сте се опитвали с всички сили да осъществите контакт — нападна го Конклин. — Пуснали сте в ход всичките си връзки с хората, които са наели похитителите, и все пак не можете да им хванете дирите. Господи, напълно сте изтървали положението! Някой се е набъркал в плана ви и вие изобщо нямате представа кой е. Той ви е отнел сценария!
— Прави се всичко необходимо — отвърна мъжът, но вече без предишната самоувереност. — Най-добрите ни хора са покрили всички райони.
— Включително Макалистър? В Кулон? В Хонконг?
— И това ли знаете?
— Знам го.
— Макалистър е глупак, но си разбира от работата. Така е, той е там. Но не сме изпаднали в паника. Можем да овладеем нещата.
— Какво ще овладявате?! — гневно го парира Алекс. — Стоката ли? Планът ви е напълно провален. Друг дава командите. Защо му е да ви връща стоката. Вие убихте съпругата на Уеб, безименни господине! Какво си въобразявахте, че вършите?
— Просто искахме да го закараме там — заоправдава се гласът. — Да му обясним положението, да го убедим. Имаме нужда от него, за Бога. — Мъжът помълча, после додаде, възвърнал самообладанието си: — По наше мнение нещата не са напълно провалени. Просто онази част от света е известна с лошите си комуникации.
— Вечното оправдание в тоя бизнес.
— И не само в този, господин Конклин. Вие как преценявате нещата? Питам ви съвсем искрено. Ползвате се с добра репутация.
— Говорете в минало време.
— Репутацията не може да бъде отнета или оспорена. Тя само се обогатява в положителен или отрицателен смисъл. Твърдя, че сте един от най-добрите. Какво мислите?
Алекс поклати глава. В кабината на „чистия“ телефон бе непоносимо задушно, а от бара нахлуваше все повече шум.
— Казах ви вече. Някой е надушил плана ви и е решил да се намеси.
— Но защо, за Бога?
— Защото явно Джейсън Борн му трябва още повече, отколкото на вас.
Беше осемнайсет и двайсет и осем, когато Конклин влезе във фоайето на летище Дълес. Бе чакал такси пред хотела на Дейвид и го бе последвал до летището след точни инструкции, дадени на шофьора. Подир таксито на Уеб бяха тръгнали два сиви плимута, които няколко пъти размениха местата си по пътя до летището. Няма що, някой си Александър Конклин можеше и да увисне на въжето, но пък може би и не. Алекс записа двата регистрационни номера в тефтерчето си и си каза, че хората от Държавния департамент проявяват поредната си глупост.
Забеляза Дейвид в дъното на фоайето.
— Ти си, нали? — попита Алекс, потътрил болния си крак по мраморния под. — Вярно ли, че на русокосите повече им върви в живота?
— В Париж номерът минаваше. Какво откри?
— Открих влечуги под големите камъни, които се затрудняват да изпълзят навън. Но такива не биха знаели какво да правят на припек, не е ли тъй?
— Стига глупости, Алекс. След минути трябва да съм на изхода.
— Накратко, изработили са план, за да те закарат в Кулон. Основавал се е на предишен опит…
— Това можеш да го прескочиш — прекъсна го Дейвид. — Защо?
— Човекът каза, че се нуждаят от теб. Но не като Уеб, а като Борн.
— Защото се твърди, че Борн е вече там. Казах ти какво чух от Макалистър. Онзи спомена ли историята?
— Чак толкова не успях да разбера, но мога да ги попритисна. Той обаче ми каза нещо друго, Дейвид, и ти трябва да го знаеш. Те не могат да открият свръзките си и по този начин не знаят кои са наемниците, нито какво става. Смятат, че това е само временно, но, тъй или иначе, са изгубили Мари от поглед. На друг си нужен там и той е взел нещата в свои ръце.
Уеб потри чело с ръка, затвори очи и сълзи потекоха по страните му.
— Пак се връщам обратно, Алекс — промълви той. — А безброй неща не си спомням оттогава. Толкова я обичам, толкова се нуждая от нея…
— Престани! — изкомандва Конклин. — Снощи ти ми даде да разбера, че все още имам ум, макар да съм съсипал тялото си. Но ти имаш и двете. Накарай тия хора да се изпотят.
— Как?
— Бъди такъв, какъвто те искат — бъди хамелеон! Бъди Джейсън Борн!
— Толкова време мина…
— Пак можеш да го постигнеш. Играй по сценария, който ти дават.
— И без това нямам избор.
По високоговорителите прозвуча последно повикване за пътниците от полет 26 до Хонконг.
Белокосият Хавиланд остави слушалката на вилката, облегна се на стола и погледна към Макалистър в отсрещния край на стаята. Заместник-секретарят стоеше до огромен въртящ се географски глобус, разположен на голям триножник пред библиотеката. Показалецът му бе поставен на най-южната точка на Китай, но погледът му бе вперен в посланика.