— Станала е грешка — обясни Дейвид на чиновника зад овалния мраморен плот в центъра на фоайето на хотел „Риджънт“. — Не искам апартамент. Бих предпочел нещо по-малко. Единична или двойна стая напълно ще ме задоволи.
— Но вече всичко е уредено за апартамент, господин Крюет — объркан го погледна чиновникът.
— Кой го е уредил?
Младоликият азиатец погледна извадената от компютъра резервация.
— Тук е сложен подписът на помощник-управителя, господин Лианг.
— Тогава вероятно трябва да разговарям с него.
— Сигурно, господине. За съжаление не разполагаме със свободни стаи в момента.
— Разбирам. Тогава ще потърся друг хотел.
— Вие сте наш важен гост, господине. Ще отида да говоря с господин Лианг.
Уеб кимна, а чиновникът с листчето за резервацията забързано прекоси фоайето и се скри зад една врата. Фасадата на хотела изглеждаше добре позната, но обстановката вътре бе чужда. Със сигурност никога не бе отсядал тук. Само след минута чиновникът отново се появи, придружен от азиатец на средна възраст, без съмнение господин Лианг.
— Мога ли да ви услужа? — отправи се към него помощник-управителят. — Уверявам ви, за нас е удоволствие да ви посрещнем в хотела.
— Боя се, че ще е някой друг път — любезно се усмихна и поклати глава Уеб.
— Не ви ли харесва при нас, господин Крюет?
— Напротив, сигурен съм, че предоставяте всички удобства. Просто бих желал стая, а не апартамент. Но доколкото разбрах, нямате свободна в момента.
— Но вие изрично упоменахте в телеграмата си апартамент шестстотин и деветдесет.
— Да, така е и моля да ме извините. Прекалено старателният ми завеждащ продажбите е виновен за това. Впрочем кой направи резервацията, защото със сигурност не съм аз.
— Вероятно вашият представител — предположи Лианг с абсолютно безизразни очи.
— Завеждащият продажбите? О, той няма такива пълномощия. Не, той спомена, че е някоя от тукашните компании. Не мога да приема, естествено, но бих искал да знам от кого идва това щедро предложение. И след като вие лично сте подписали резервацията, господин Лианг, няма как да не знаете.
В безизразните очи за миг проблесна пламъче. За Дейвид това беше достатъчно, но водевилът трябваше да се разиграе докрай.
— Някой от персонала, а ние имаме голям персонал, е дошъл при мен за одобрение. Много сме заети, господин Крюет, постоянно правим резервации и не мога да си спомня.
— Сигурно е записано някъде.
— Имаме почетни гости, чието обаждане по телефона е достатъчно.
— Хонконг се е променил.
— И постоянно се променя, господин Крюет. Възможно е вашият приятел да желае да ви уведоми лично. Не би било редно да се бъркам в намеренията му.
— Възхищавам се на дискретността ви.
— Това е част от професията ни — опита се да се усмихне Лианг, но усмивката излезе фалшива.
— Е, след като нямате нищо свободно, сам ще се оправям. Ще опитам в „Пенинсюла“ отсреща. Там имам приятели.
— Няма да е необходимо. Може да се уреди нещо.
— Но чиновникът на рецепцията каза…
— Чиновникът не е заместник-управител на „Риджънт“.
— Компютърът ми показва, че всичко е заето — заоправдава се младият човек.
— Замълчи! — Лианг моментално залепи усмивка, също тъй фалшива като предишната. — Той е още млад и неопитен, но полага старание. Държим няколко резервни стаи за в случай на недоразумение. — После се обърна към чиновника и заговори бързо на китайски. Уеб стоеше с каменно лице, макар да разбираше всяка дума. — Слушай, безмозъчно петле такова, не се обаждай в мое присъствие, че ще те пратя да ринеш сметта. А сега дай на тоя глупак двеста и две. Резервацията е условна. Запиши я на негово име. — Заместник-управителят отправи восъчната си усмивка към Уеб. — Ще получите чудесна стая с изглед към пристанището, господин Крюет.
Водевилът бе приключил и победителят се задоволи с небрежно кимване за благодарност.
— Много ме улеснявате. Ще ми спестите обикалянето из града, за да съобщавам къде съм отседнал. — Млъкна, но вдигна предупредително ръка във въздуха в знак, че има да добави нещо. Инстинктът на Джейсън Борн подсказваше, че това е моментът, за да всее страх: — Когато казвате „стая с добър изглед“, предполагам, че имате предвид you hao jingse de fang jian. Прав ли съм? Или прозвуча глупаво на китайски?
Лианг зяпна срещу американеца.
— Не бих могъл да се изразя по-добре — каза той. — Чиновникът ще се погрижи за всичко. Желая ви приятно прекарване при нас, господин Крюет. Ако имате нужда от нещо, не се притеснявайте да се обърнете към мен. — И Лианг леко се поклони.
— Едва ли ще се наложи, но благодаря ви — отвърна Дейвид. — Честно казано, полетът беше дълъг и уморителен, затова ще помоля централата да не ме свързва с никого до вечерта.