— То няма да излезе от ръката ми — заяви Уеб.
— Тогава няма да има делови разговор — на безупречен английски изрече Уо Сонг.
— Защо? Вашият човек го провери. Вътре няма оръжие, а дори и да имаше, при опит да го отворя вероятно веднага щях да бъда проснат на пода още преди капакът да се вдигне.
— Не е изключено вътре да има пластични микрофони, тъй съвършени, че да не се уловят и с най-добрата техника.
— Вие страдате от параноя.
— Както се казва у вас, покритото мляко котки не го лочат.
— Владеете поговорките тъй добре, както и английския.
— Колумбийски университет, випуск 1973.
— Специалността ви оръжейно дело ли беше?
— Не, маркетинг.
— Внимавайте! — изкрещя Пак Феи, но твърде късно. През време на разговора пазачите се бяха приближили неусетно и се нахвърлиха върху Уеб и шофьора.
Джейсън Борн се извъртя светкавично и се освободи от ръката на пазача, сграбчила рамото му, изви я безжалостно, събори нападателя си на пода и с все сила стовари върху лицето му дипломатическото куфарче. Остави го почти безжизнен. Неподозираните движения изникнаха без затруднение в паметта му.
Другият пазач, след като просна Пак Феи на земята, разярен се завтече към Уеб. Дейвид пусна куфарчето, приведе се надясно, после се завъртя с вдигнат десен крак и с все сила ритна китаеца в слабините. Онзи се преви надве и закрещя. Без бавене Уеб отново му нанесе мощен удар с крак, този път в гърлото, и противникът му се затъркаля по пода, като се бореше за въздух и с една ръка притискаше слабините си, а с другата — врата си. Първият пазач понечи да се надигне. Борн пристъпи напред и с коляно го блъсна в гърдите; изпрати го чак в отсрещния ъгъл, където той се блъсна в един от рафтовете и рухна в безсъзнание.
Младият търговец гледаше сцената поразен, невярващ на очите си. Най-после се съвзе и в паника хукна към вътрешната врата, но Уеб го застигна точно до нея. Сграбчи раменете му с огромните подплънки и го запрати с кръгово движение на пода. Уо Сонг залитна и падна. Уеб посегна отново, но младокът вдигна умолително нагоре ръце.
— Моля ви, недейте. Не понасям физическа болка. Вземете каквото искате.
— Не понасяш физическа болка, а продаваш оръжие.
— Изпълнявам поръчка. Моля ви, каквото поискате е ваше, само не ме докосвайте.
Уеб, който помагаше на шофьора да се изправи, го изгледа с отвращение.
— Аз си плащам за онова, което искам. — После се обърна към Пак Феи. — Добре ли си?
— Търсите си белята, сър — с треперещи ръце и страх в очите отвърна Пак Феи.
— Ти нямаш нищо общо със станалото. И Уо Сонг разбира това, нали Уо?
— Аз ви доведох тук — настоя шофьорът.
— За да направя покупка — бързо прибави Дейвид. — Затова нека свършваме по-бързо. Но първо вържи тия двама грубияни. Използвай завесите.
Пак Феи отправи умолителен поглед към младия търговец.
— Дявол да го вземе, прави каквото ти казва! — кресна онзи. — Иначе той ще ме удари. Хайде, връзвай ги, кретен такъв!
Три минути по-късно Уеб държеше в ръка странен на вид пистолет, масивен, но не голям по размери. Беше доста модерно оръжие с перфориран цилиндър, който всъщност бе заглушителят. Свеждаше шума от пистолетния изстрел до звук не по-силен от плюене, но без да влияе на точността на стрелбата при близко разстояние. Имаше мощността на „Магнум 357“, а размерите му бяха на половината от тези на „Колт 45“.
— Забележително оръжие — възхити се Дейвид. — Кой е конструкторът?
— Като американец може и да се обидите, но той е ваш сънародник от Бристол, който не е получил достатъчно добра оферта в страната ви и го е продал на международния пазар за най-високата предложена цена.
— От теб?
— Аз не инвестирам, само продавам.
— Да, забравих, ти работиш по поръчка.
— Точно така.
— И на кого плащаш?
— Изпращам парите по една сметка в Сингапур, нищо друго не знам. Естествено, защитен съм. Всичко е на консигнация.
— Взимам го. Колко струва?
— Нека е подарък от мен.
— Ти вониш. Не взимам подаръци от хора, които вонят. Колко?
Уо Сонг преглътна.
— Цената по каталог е осемстотин американски долара.
Уеб бръкна в левия си джоб и извади няколкото банкноти, които беше отделил. Отброи осем стодоларови и ги подаде на търговеца.
— Платено ти е — каза му.
Сетне се обърна към Пак Феи и нареди:
— Вържи го!
Пак Феи остана вцепенен и го гледаше безпомощно.
— Не се притеснявай, вържи го.
— Прави каквото ти се казва, идиот!
— Изкарай тримата отпред пред сградата до колата.
— Побързай! — изкрещя Сонг. — Той е сърдит!