— И още как — съгласи се Уеб.
Четири минути по-късно двамата пазачи и Уо Сонг излязоха, залитайки, през външната врата под ослепителното обедно слънце. Коленете и ръцете им бяха вързани с ивици от разкъсаните завеси. Мълчанието им бе осигурено от натиканите в устите парцали. Такава мярка не се бе наложила за младия търговец. Той бездруго бе вкаменен.
Останал сам, Дейвид сложи дипломатическото куфарче на пода и бързо обходи стаята, като изучаваше изложените образци, додето намери онова, което му бе нужно. С дръжката на пистолета строши стъклото и извади шест гранати с часовников механизъм, от ония, които използваха терористите, всяка с ударна сила на десеткилограмова бомба. Откъде имаше тези познания?
Нагласи броячите, счупи още няколко стъкла и постави гранатите на различни места по рафтовете.
Погледна часовника си, взе дипломатическото куфарче и излезе навън, положил цялото си старание да изглежда спокоен. Приближи до даймлера, паркиран при склада, където потящият се Пак Феи сипеше извинения пред своите пленници. Уо Сонг го утешаваше, очевидно обзет от единственото желание да избегне всякакво насилие.
— Заведи ги там — нареди Дейвид, като посочи каменната стена, издигаща се над водите на пристанището.
Уо Сонг се втренчи в Уеб и с треперещи устни промълви:
— Кой си ти?
Моментът бе настъпил. Сега трябваше да го направи.
Уеб отново погледна часовника си и се приближи до търговеца на оръжие. Сграбчи лакътя му, изблъска го настрани, тъй че думите му да не бъдат чути от останалите, и тихо процеди през зъби:
— Името ми е Джейсън Борн.
Ориенталецът изхълца и се опули, сякаш в гърлото му бе опряна кама и вече се виждаше мъртъв.
— Ако ти минават мисли да си отмъстиш за унижението, като накажеш някого, да речем шофьора ми, забрави ги. Знам къде да те открия. — Уеб помълча красноречиво, сетне продължи: — Не се съмнявам, че ще бъдеш разпитван, и не очаквам от теб да излъжеш. Всъщност едва ли те бива да лъжеш. И тъй, дошъл съм при теб. Ако щеш, обрал съм те. Но посмееш ли да ме опишеш подробно, знай, че си мъртъв.
Възпитаникът на Колумбийския университет бе замръзнал на мястото си и само долната му устна ситно трепереше. Дейвид пусна ръката му и се върна при Пак Феи и двамата вързани пазачи, като остави търговеца сам със страшните му мисли.
— Направи каквото ти казах, Пак Феи. Закарай ги до стената и им кажи да легнат долу. Обясни им, че ще бъдат под прицела ми, додето се изтеглим с колата през портала. Техният работодател ще потвърди, че не съм лош стрелец.
Шофьорът неохотно излая заповедите на китайски и групичката се затътри към посоченото място.
— Хвърли ми ключовете! — извика Дейвид на Пак Феи. — И побързайте.
Хвана ключовете във въздуха. Седна зад волана и запали двигателя. После изскочи навън и махна енергично на Пак Феи.
— Скачай в колата!
Обърканият китаец се подчини, а Дейвид бързо изстреля три куршума, всеки от които се заби на педя от лицата на проснатите пленници. После седна до Пак Феи и изкомандва:
— Тръгвай!
Даймлерът профуча през портала и се включи в магистралата, водеща към Монкок.
— Намали и отбий встрани от банкета — нареди Дейвид.
— Тук карат като луди, сър. Трудно ще бъде отново да излезем на пътя.
— Няма, ще видиш.
Експлозиите се разнесоха една след друга — точно шест. Отдалеченият от другите постройки едноетажен склад се вдигна към небето сред пламъци и черен дим. По магистралата се разнесе оглушителният писък от спирачките на автомобили, камиони и автобуси.
— Вие… — изкрещя Пак Феи и мигом постави ръка на устата си, а очите му, обърнати към Уеб, щяха да изхвръкнат от орбитите.
— Да, нали аз бях там.
— Но и аз бях там, сър. Свършено е с мен!
— Нищо подобно, Пак Феи — успокои го Дейвид. — Ти си под закрила, имаш думата ми. Уо Сонг никога няма да те обезпокои. Подозирам, че ще замине чак на другия край на света, най-вероятно в Иран, и ще преподава маркетинг на местните жители. Другаде едва ли биха го приели. А сега да тръгваме, Пак Феи. Трябва да се връщам в Кулон.
Известно време пътуваха в мълчание. Наруши го Дейвид.
— Имаш ли жена или приятелка, Пак Феи? Може и приятел, все едно.
— Женен съм, сър. Имам две големи деца. Вече работят и носят хубави пари.
— Това е добре. Иди си у дома, вземи жена си, ако искаш, и децата и ги заведи на дълга разходка с колата. Закарай ги към Новите територии. Спрете и похапнете добре в Туен Мун или Юен Лонг. После продължете нататък. Нека се порадват на хубавата кола.
— Но, сър…
— Както казваме на английски — продължи Уеб и размаха пред китаеца няколко едри банкноти, — това ще е малка и безобидна лъжа. Нали разбираш, искам километражът на колата да съответства приблизително на разстоянието, което изминахме днес и което ще изминем довечера.