— Лианг! — изкрещя Уеб. — Затвори телефона! Ако ти е мил животът, остави слушалката!
Китаецът рязко се извърна към него с вкаменено от ужас лице.
— Вие! — викна истерично той и притисна гръб до стената. — Не… Не! Не сега! Не тук!
На няколко метра от тях откъм брега неочаквано се разнесе отсечен автоматичен огън. В безистена настана суматоха и той бе огласен от писъците на хора, втурнали се във всички посоки или хвърлили се на земята, за да се спасят от ужаса на невидимата заплаха.
10.
Лианг изкрещя и се хвърли под пластмасовия скафандър на телефона, додето из безистена свистяха куршуми и се забиваха в стените. Уеб се метна към китаеца и коленичи до него, извадил ловджийския си нож от калъфа.
— Недейте! Какво правите? — писна Лианг, когато Дейвид, легнал настрани, сграбчи ризата му отпред и опря острието под брадичката му. От одрасканата кожа потече кръв. Крясъците на хотелиера потънаха във всеобщата врява.
— Дай ми номера! Веднага!
— Не правете така с мен! Кълна се, не знаех, че е клопка!
— Клопката не е за мен, Лианг — задъхано изрече Уеб. — Тя е за тебе.
— За мен? Вие сте луд! Защо за мен?
— Защото сега те знаят, че съм тук, ти си ме видял, разговарял си с мен. Ти се обади по телефона и сега си неудобен за тях.
— Но защо?
— Защото са ти дали телефонен номер. А ти свърши работата и те не желаят да оставят следи.
— Това нищо не ми обяснява!
— Може би името ми ще ти помогне. Казвам се Джейсън Борн.
— Божичко… — прошепна Лианг с пребледняло лице.
— Ти си следа — уведоми го Дейвид — и затова си мъртъв.
— Не, не! — Китаецът поклати глава. — Не може да бъде! Аз не познавам никого. Имам само един телефонен номер! Той е в някаква празна кантора на Административния център, временно инсталирана линия. Моля ви! Номерът е три-четири-четири-нула-едно! Не ме убивайте, господин Борн! В името на нашия християнски Бог, не го правете!
— Ако смятах, че клопката е за мен, цялото ти гърло щеше да е окървавено, а не само брадичката.
Изстрелите престанаха тъй внезапно, както бяха започнали.
— Административният център е над нас, нали? Един от тези прозорци там?
— Точно така! — Лианг потрепера, без да може да откъсне очи от лицето на Дейвид. После ги стисна плътно, изпод клепачите му потекоха сълзи и той в отчаяние заклати глава. — Никога не съм ви виждал! Кълна се в кръста на Исус!
— Почвам да се чудя дали съм в Хонконг или във Ватикана.
Уеб вдигна глава и се огледа. Из безистена ужасени хора плахо започваха да се надигат. Майки прегръщаха децата си, мъже подкрепяха жени и като по команда всички хукнаха към арката.
— Поръчано ти бе да се обадиш оттук, нали? — бързо попита Дейвид и се обърна към изплашения хотелиер.
— Да, сър.
— Обясниха ли ти защо?
— Да, сър. Казаха, че нямат доверие на госта, който ще поиска апартамент шестстотин и деветдесет. Бил човек, който можел да принуждава хората да лъжат. Затова искаха да ме виждат, когато говоря с тях… Господин Борн…, не, това не съм го казал! Господин Крюет, цял ден се мъчих да ви открия! Исках да ви уведомя, че ми оказват натиск. Постоянно ми се обаждаха, за да разберат кога ще им телефонирам… оттук. Все им казвах, че още не сте пристигнали. Какво друго можех да сторя? Сам разбирате, че като ви търсех така настойчиво, исках да ви предупредя. Това е очевидно, не смятате ли?
— Очевидно е, че си кръгъл глупак.
— Не съм опитен в тоя род неща.
— Тогава защо се съгласи да го направиш?
— Заради парите, сър. Бях се забъркал с Гоминдан. Имам жена и пет деца, двама синове и три дъщери. Заради тях трябваше да се измъкна. А тия хора ни осигуряват безупречна биография. Аз съм учен човек, сър. Завършил съм университета „Фудан“, бях втори по успех във випуска. Имах собствен хотел в Шанхай. Но всичко това беше без значение. Ако попаднем под властта на Народната република, свършено е с мен и семейството ми. А ето вие сега казвате, че съм мъртъв. Какво да правя?
— Пекин няма да пипне колонията, нищо няма да се промени — каза Дейвид, припомнил си думите на Мари от онази ужасна вечер след посещението на Макалистър. — Освен ако безумците не надделеят.
— Те всички са безумци, сър. Повярвайте ми, вие не ги познавате.
— Бих предпочел и теб да не познавам. Е, всичко хубаво, Лианг от Гоминдан. Бъди жив и здрав, докато ти позволят. Честно казано, никак не ме интересуваш.
Уеб се изправи и се вля в потока, устремен към арката, а оттам пое с тълпата към Сализбъри Роуд.
Проведе разговора от уличен телефон на Нейтън Роуд. Наоколо бе шумно и той запуши дясното си ухо, за да чува по-ясно.