— Справедливо! Дай парите!
— А услугата?
— Ти купи змии! Никакъв бял не съм виждала. Не е идвал при мен. Ето ти змия, върви да се любиш.
Жената грабна банкнотата, а вътрешностите на току-що изкормената змия натика в полиетиленов плик с надпис „Кристиан Диор“.
Борн бързо се поклони два пъти и отстъпи заднишком сред тълпата, като мигом захвърли змийските вътрешности настрани от уличната лампа, за да не бият на очи. Като държеше омазнената хартиена фуния с риба и се преструваше, че яде от нея, той бавно приближи към посочените стълби и слезе надолу към сърцето на Уолд Сити. Погледна часовника си. Беше девет и петнайсет. Охраната на Господаря сигурно заемаше позиция. Щеше да смени ролята си от наблюдаван в наблюдател, да запомни всяко лице, да разучи начина им на свързване, да открие слабите места в организацията им.
Борн зави наляво по първата пресечка и повървя, без да се оглежда наоколо: жител на Уолд Сити не би го правил. Обитателите на квартала бяха заети с обичайните си занимания: уличница се пазареше с клиент, дрипав младеж, явно наркоман, почти в истерия дърпаше умолително някакъв мъж със скъпо кожено яке; момченце, пушещо цигара с марихуана, уринираше до една стена. За Дейвид Уеб отдавна бе ясно, че не се намира в Дисниленд. Бдителният поглед на Джейсън Борн дискретно разучаваше обстановката, сякаш той бе във военна зона в тила на врага. Девет и двайсет и четири. Стражите сигурно заемаха постовете си. Двете личности, съжителстващи в съзнанието му, единодушно го подканиха да се върне към мястото на срещата.
Проститутката, на подчинение на банкера, вече отиваше натам с разкопчана яркочервена блуза, откриваща малките й гърди; традиционната цепка на черната пола стигаше до хълбока. Представляваше истинска карикатура. „Белият човек“ нямаше как да направи грешка. Малко зад нея един мъж произнесе няколко думи, приближил устни до портативна радиостанция; после настигна жената, поклати глава и забърза напред към каменните стъпала. Борн се спря, още повече сгуши рамене и се обърна към стената. Стъпките бяха зад него, забързани, отчетливи. Втори китаец приближи и го отмина — дребен мъж на средна възраст в тъмен делови костюм и с връзка, с лъснати до блясък обувки. Явно не бе жител на Уолд Сити; в изражението му се четеше едновременно напрегнатост и погнуса. Без да обръща внимание на проститутката, той погледна часовника си и продължи нататък. Приличаше на човек, принуден да върши нещо не по вкуса си. Служител във фирма, точен и подреден, влюбен в категоричността на цифрите. Може би банкер?
Джейсън насочи изучаващ поглед към редицата сгради; мъжът трябваше да е излязъл оттук някъде, ако се съдеше по шума на стъпките му, разнесъл се на не повече от двайсетина метра. Третата сграда вляво или четвъртата отдясно. В един от горните апартаменти Господаря чакаше своя посетител. Борн трябваше да открие кой точно. Трябваше да изненада, дори да стъписа врага си, да разбере с кого си има работа и да подготви действията си.
Джейсън пое към момичето, този път възприел пиянска походка. В ума му изскочи стара китайска народна песен и той си я затананика.
— Аз има пари — меко продума той на развален китайски — и иска теб, красива жена. Къде отиваме?
— Никъде, пиян сладур. Изчезвай.
Еднокрак просяк наблизо започна да издава неясни възторжени крясъци.
— Махай се, че ще те сритам, нещастнико! — разкрещя се жената. — Колко пъти съм ти казвала да не пречиш на клиентите ми!
— Тоя дрипав пияница ли ти е клиент? Ще ти намеря нещо по-добро.
— Той не ми е клиент, а просто досадник. Друг чакам.
— Тогава ще му накълцам краката на тоя — викна сакатият и измъкна нож от пазвата си.
— Какво правиш, по дяволите! — викна Борн на английски и го блъсна с коляно.
— Ти говориш английски? — смаяна го изгледа проститутката.
— Ти също — отвърна Борн.
— Говориш китайски, но не си китаец.
— Само по дух, може би. Теб търся.
— Ти ли си човекът?
— Да, аз.
— Ще те заведа при Господаря.
— Не, само ми кажи в коя къща и на кой етаж.
— Друго ми наредиха.
— Господаря издаде нова заповед. Нима ще я пренебрегнеш?
— Трябва да я чуя от неговия човек.
— Оня дребния с тъмния костюм?
— Той ни казва какво да правим и той ни плаща.
— И на кого плаща?
— Сам го питай.
— Господаря иска да знае. — Борн бръкна в джоба си и извади няколко сгънати банкноти. — Поръча да ти платя, ако бъдеш услужлива. Бои се, че неговият човек го мами.