— Не и в моя случай.
— Тежки физически мъчения, химикали, измама от страна на мъж или жена, далеч по-опитни от вас. Има си начини, господин заместник-секретар.
— Повтарям, ако се стигне до процес срещу мен, а такива неща са се случвали с други, си запазвам правото да се срещна с обвинителите си.
— Това ни устройва. — Райли отново отправи поглед напред и изрече: — Прекъснете дотук записа и изключете устройството. Потвърдете.
— Потвърдено — разнесе се глас от някакъв скрит високоговорител над главите им. — Вече сте изолирани.
— Продължавайте, господин посланик — подкани червенокосият. — Ще се намесвам само когато смятам, че е нужно.
— Не се и съмнявам, Джак — Хавиланд се обърна към Макалистър. — Взимам си назад предишните думи за него. Той наистина е ужасен. След повече от четирийсет години служба да ми се казва кога трябва да млъкна, и то от един червенокос многознайко с наднормено тегло.
Тримата мъже се усмихнаха; застаряващият дипломат знаеше тъкмо кога и по какъв начин да разреди напрежението. Райли поклати глава и добродушно разпери ръце.
— Никога не бих го направил, сър. Във всеки случай, надявам се да не е очевидно.
— Макалистър, какво ще кажете да избягаме в Москва и да кажем, че той ни е вербувал. Руснаците сигурно и на двама ни ще дадат по една дача, а той ще иде в Ливънуорт
— Дачата ще я дадат на вас, господин посланик. Мен ще ме разквартируват в апартамент заедно с двайсет сибиряци. Не, благодаря, сър. Мен той не ме прекъсва.
— Отлично. Чудя се как добронамерените посредници на обитателя на Овалния кабинет още не са ви привлекли към личния му персонал или най-малкото не са ви изпратили в ООН.
— Те дори не знаят за съществуването ми.
— Това положение ще се промени — заяви Хавиланд, изведнъж станал сериозен. Помълча, вгледан в заместник-секретаря, после попита съвсем тихо: — Чували ли сте някога името Джейсън Борн?
— Възможно ли е човек, който е служил в Азия, да не го е чувал? — отвърна Макалистър. — Наемен убиец с трийсет и пет-четирийсет жертви, който се изплъзва от всеки поставен му капан. Патологичен престъпник, чийто единствен морал е цената, предлагана му за убийството. Казват, че бил американец… че е американец; всъщност не знам, по едно време изчезна от хоризонта; също, че бил разпопен свещеник, контрабандист, откраднал милиони, дезертьор от френския Чуждестранен легион и Бог знае какви ли не още истории. Единственото, което знам за него със сигурност, е, че никога не са го хващали и че този факт е тежко бреме за дипломацията ни в Далечния изток.
— В избора на жертвите му има ли някаква схема?
— Никаква. Тук двама банкери, там трима аташета (подразбирайте ЦРУ), министър от Делхи, индустриалец от Сингапур и много, твърде много политици, общо взето, свестни и почтени хора. Колите им избухваха на улицата, апартаментите им бяха взривявани. Имаше и неверни съпрузи и съпруги, любовници, замесени в различни скандали, на които той предлагаше единствено възможния изход за наранената гордост. Няма човек, който не би убил, и никакъв метод не бе прекалено жесток или унизителен за него… Не, схема няма, ръководеха го само парите. При него печелеше онзи, който плати най-много. Той беше чудовище… Продължава да е чудовище, ако е още жив.
Хавиланд отново се наклони напред, вперил изпитателен поглед в заместник-секретаря.
— Твърдите, че е изчезнал от хоризонта. Ей тъй, изведнъж? Не сте ли дочували някакви слухове из посолствата и консулствата в Азия?
— Приказки имаше наистина, но останаха непотвърдени. Историята, която се чуваше най-често, идваше от полицията в Макао, където се знае, че Борн е бил видян за последно. Те твърдят, че Борн нито е мъртъв, нито се е оттеглил, а е заминал за Европа да търси по-богати клиенти. Ако е истина, това ще е било само половината от историята. Полицията е узнала от свои информатори, че Борн е провалил някои сделки, че в един случай е убил не когото трябва — водеща фигура в подземния свят на Малайзия; друг път е изнасилил съпругата на клиент. Може би кръгът около него се затяга… а може и да не е така.
— Какво имате предвид?
— Повечето от нас повярваха на първата част от историята, но не и на втората. Борн не би сбъркал жертвата си, особено когато става дума за подобен човек. Грешки от този род не са му присъщи. А пък ако е изнасилил съпругата на клиент, което е твърде съмнително, би го извършил от омраза или за отмъщение. В такъв случай щеше да накара съпруга да гледа и после би убил и двамата. Не, ние повече повярвахме на първата версия. Заминал е за Европа, където дири по-тлъсти риби… и нови убийства.
— Целта е била да приемете тази версия — обади се Хавиланд.