— Моля?
— Единственият човек, който Джейсън Борн е убил в Азия след виетнамската война, е един побеснял тип, който се е опитал да убие него.
Макалистър гледаше дипломата стъписан.
— Не разбирам.
— Онзи Джейсън Борн, когото току-що описахте, никога не е съществувал. Той е мит.
— Не е възможно да говорите сериозно.
— По-сериозен съм от всякога. Това бяха неспокойни времена в Близкия изток. Наркотрафикантските мрежи, действащи в Златния триъгълник, водеха дезорганизирана и неогласена война. Консули, вицеконсули, полицаи, политици, престъпни банди, гранични патрули — всички от най-високите до най-ниските социални слоеве бяха замесени. Пари в невъобразими количества бяха майчиното мляко на корупцията. Където и когато и да се извършваше широко оповестявано убийство, независимо от обстоятелствата или от заподозрените, Борн излизаше на сцената и то му се приписваше.
— Действително той беше убиецът — продължи да настоява обърканият Макалистър. — Той оставяше навсякъде знаците си. Това го знаят всички.
— Всички са го приемали на доверие, господин заместник-секретар. Фалшиво телефонно обаждане до полицията, някаква лична вещ, изпратена по пощата, черна носна кърпа, открита в храстите ден по-късно. Всичко това е част от стратегията.
— Стратегията? За какво говорите?
— Джейсън Борн, истинският Джейсън Борн, беше осъден за убийство, избяга и животът му приключи с куршум в главата в едно селище, наречено Там Куан, в последните месеци на виетнамската война. Било е екзекуция на място. Този човек беше предател. Трупът му е бил оставен да изгние и той просто изчезна. Седем години по-късно човекът, който го уби, прие неговата самоличност за едно от нашите начинания, начинание, което почти успя и щеше да успее напълно, но излезе извън контрол. Този човек, извънредно смел мъж, който мина в нелегалност за три години под името Джейсън Борн, работейки за нас, пострадал тежко и в резултат получил амнезия. Изгубил паметта си и не знаел нито кой е всъщност, нито за кого трябва да се представя.
— Господи Боже…
— Намирал се е между чука и наковалнята. С помощта на лекар алкохолик на един средиземноморски остров се опитал да проследи своя живот и да открие самоличността си, но за съжаление не успял. Той се е излъгал, но не и жената, която се сближила с него; сега тя е негова съпруга. Нейният инстинкт бил верен. Тя била сигурна, че той не може да е убиец. Умишлено го принудила да се замисля над думите си, над способностите си и накрая да осъществи контактите, които да го доведат обратно до нас. Ала ние, които притежаваме най-съвършения разузнавателен апарат в света, не обърнахме внимание на човешкия аспект. Заложихме капан да го убием…
— Налага се да ви прекъсна, господин посланик — намеси се Райли.
— Защо? — учуди се Хавиланд. — Точно така направихме, при това в момента не ни записват.
— Решението взе една личност, а не правителството на Съединените щати. Трябва да е ясно, сър.
— Добре — кимна в знак на съгласие дипломатът. — Неговото име беше Конклин, но то е без значение, Джак. Правителствената администрация бе подведена от него. Това е факт.
— Но правителствената администрация също така помогна да бъде спасен животът му.
— С известно закъснение — промърмори Хавиланд.
— Но защо? — недоумяващ запита Макалистър. Беше цял в слух, омагьосан от тая невероятна история. — Той е бил един от нас? Защо някому е било нужно да го убие?
— Загубата на паметта му беше приета за нещо друго. Погрешно се сметна, че ни е изменил, че е убил три от свръзките си и е изчезнал с голяма сума пари — правителствени фондове, възлизащи на пет милиона долара.
— Пет милиона?… — Стъписан заместник-секретарят бавно се отпусна в креслото. — И фондове в такъв размер са му били поверени лично?
— Да — потвърди посланикът. — Те също бях част от стратегията, част от начинанието.
— Предполагам, че именно по този въпрос трябва да се мълчи. Имам предвид начинанието.
— Да се мълчи е задължително — отвърна Райли. — И не заради начинанието, защото въпреки станалото, ние не съжаляваме за тази операция, а заради човека, когото привлякохме да се превърне в Джейсън Борн, и заради мястото, от което дойде.
— Думите ви са доста непонятни.
— Ще се изясня.
— Обяснете ми за начинанието, моля.
Райли погледна Реймънд Хавиланд, дипломатът кимна и заговори:
— Създадохме образ на убиец, който да подмами и вкара в клопка най-смъртоносния престъпник в Европа.
— Карлос?
— Бързо се досещате, господин заместник-секретар.
— Че за кого друг да помисля! В Азия постоянно сравняваха Борн и Чакала.