Джими погледна към Брайън.
— Само да се разцивриш и… — остави заплахата недоизречена.
Момчето кимна, за да покаже, че е разбрало. Бе прекалено уплашено, за да говори.
— Всичко ли ти е ясно, Кали?
Тя кимна. „Колко глупава съм била — каза си. — Мислех си, че съм се измъкнала от него. Няма начин. Дори знае телефонния ми номер.“
Той набра цифрите и телефонът до нея иззвъня.
— Ало. — Гласът й беше тих и приглушен.
— Кали, обажда се Джими. Слушай, загазил съм. Сигурно вече знаеш. Съжалявам, че се опитах да избягам. Надявам се, че пазачът ще се оправи. Скапан съм и ме е страх. — Гласът му звучеше като хленчене. — Позвъни на Джил Уайнстийн. Адвокатът, който ми дадоха. Кажи му, че ще го чакам в катедралата „Сейнт Патрик“ след края на службата в полунощ. Кажи му, че искам да се предам и трябва да е с мен. Номерът на домашния му телефон е 555–0267. Кали, съжалявам, че така обърках всичко.
Той изключи клетъчния телефон. Сестра му също затвори.
— Не могат да проследят клетъчен телефон, нали знаеш? Добре, сега позвъни на Уайнстийн и му кажи същото. Ако ченгетата подслушват, вече трябва да са хукнали.
— Джими, те ще си помислят, че аз…
Той направи две крачки и застана до нея, опрял пистолета в главата й.
— Позвъни му.
— Адвокатът ти може да не си е вкъщи и да откаже да се срещне с теб.
— Няма. Познавам го. Той е кретен. Стреми се към слава. Телефонирай му.
Нямаше нужда да й го повтаря. В момента, в който Джил Уайнстийн отговори, Кали припряно каза:
— Вие не ме познавате. Аз съм Кали Хънтър. Току-що ми позвъни брат ми, Джими Сидънс. Иска да ви предам… — С треперещ глас тя повтори съобщението.
— Ще отида на срещата — отвърна адвокатът. — Радвам се, че е решил така, но ако онзи пазач умре, Джими ще бъде съден за убийство. За първото убийство го осъдиха на доживотен затвор без право на помилване, но сега… — Той замълча.
— Мисля, че му е ясно. — Кали видя жеста на брат си. — Трябва да затварям. Дочуване, господин Уайнстийн.
— Страхотна съучастничка си, сестричке — каза й Джими. Той погледна към Брайън. — Как се казваш, хлапе?
— Брайън — промълви момчето.
— Хайде, Брайън. Махаме се от тук.
— Остави го на мира, Джими. Моля те. Остави го тук при мен.
— Няма начин. Може да изтичаш при ченгетата, въпреки че здравата ще загазиш в момента, в който хлапето се раздрънка. В края на краищата ти все пак си откраднала портфейла на майка му. Не, хлапето идва с мен. Никой няма да обърне внимание на мъж с малко дете, нали така? Ще го пусна утре сутрин, щом стигна там, закъдето съм тръгнал. После им разправяйте каквото си искате за мен. Хлапето даже ще потвърди думите ти, нали, синко?
Брайън се притисна към Кали. Толкова се страхуваше от този човек, че трепереше. Дали щеше да го накара да тръгне с него?
— Остави го тук, Джими. Моля те. — Тя скри момчето зад себе си.
Джими Сидънс ядосано изкриви устни. Стисна ръката й грубо и я изви.
Тя извика, когато изпусна Брайън и се свлече на пода.
Кали опря отново пистолета си в главата й, Джими застана над нея. В погледа му нямаше и следа от някогашна привързаност.
— Ако не направиш каквото ти казвам, ще стане още по-лошо. Няма да ме хванат жив. Нито ти, нито който и да е друг ще ме прати в газовата камера. Освен това имам гадже, което ме чака. Така че просто си дръж устата затворена. Даже ще сключа сделка с теб. Ако не кажеш нищо, ще оставя момчето живо. Но ако ченгетата се опитат да тръгнат след мен, ще му пръсна черепа. Съвсем просто е. Разбра ли ме?
Той пъхна пистолета обратно под якето си, после грубо изправи Брайън на крака.
— Двамата с теб ще станем истински приятели, синко — каза Джими. — Истински приятели. — Той се ухили. — Весела Коледа, Кали.
6.
Паркираният срещу блока на Кали необозначен микробус представляваше наблюдателен пост на детективите, които следяха дали няма да се появи Джими Сидънс. Бяха забелязали, че сестра му се прибира вкъщи малко по-късно от обичайното време.
Джак Шор, детективът, посетил Кали сутринта, свали слушалките от ушите си, мислено изруга и се обърна към партньора си.